Пенка Розова страшно ревнува мъжа си. При това тя внимава да крие ревността си, защото в годината два пъти на Кирчо Розов му пада пердето и й тегли такъв пердах, че после Пенка половин месец накуцва и трябва да ходи с тюрбан и черни очила. Което малко не е за вярване, ако ги познаваш. Защото Кирчо тежи със зимни обувки и балтон 59 килограма, а Пенка само по фиби - 95. Хайде, да бяха млади двамата, иди-дойди. Но те имат дъщеря студентка. Да кажеш, че Кирчо е поне мангизлия, и това не е. Кара си двайсетгодишен "Вартбург" човекът, и то само в събота и неделя, ако ходят на село. Иначе работи в локомотивното депо и компания са му единствено дузина алкохолици, но самият Кирчо е бетон - не близва. Понякога извършва малки ключарски поправки по домовете след работно време, за да изкара някой лев отгоре. Тогава обаче задължително Пенка трябва да знае адреса на клиента и телефона му, за да се обади и да провери Кирчо. Единственият му костюм е на десет години и лъщи като мушама. Пърхотът му е пословичен. Откъде Пенка си е внушила, че Кирчо Розов е Майкъл Дъглас, не е много ясно. Но това е горчивата истина - времето му е разчетено до секунда, маршрутът - до сантиметър, парите - до стотинка.

Както казахме, Пенка гледа да се владее, но много трудно успява. Примерно, Кирчо е закъснял с двайсет-трийсет минути от разписанието си: случва се, софийският градски транспорт не е кралската поща във Великобритания. Накрая обаче се прибира в къщи. Влиза в антрето, прокашля се, обува си чехлите. Влиза в кухнята и хвърля разузнавателен поглед. Пенка се държи нормално. Сипва притоплената чорба в чиниите, нарежда масата. Кирчо се отпуска, сяда, размърдва като стопанин рамене. Пенка се пресяга да вземе още някаква чиния и изведнъж - тряс! чинията в пода - и започва:

- Къде беше, пезевенк с пезевенк, защо закъсня, мръснико, на коя фльорца си топлил кълката, другите мъже от работа право в къщи, а нашият митка ли митка, другите мъже я цвете, я подарък ще купят на жените си, а ти ми се връщаш гол като сопол, утре е 8 март, бе глупако, поне заради празника се засрами и заведи някъде жена си.

Прас!, още една чиния. Кирчо много не се впечатлява от хвърлянето на чинии, защото Пенка предвидливо е купила сервиз от алпака, но все пак е нащрек, защото нерядко се случва след чиниите Пенка да грабне някоя вилица и да започне да кълве с нея въздуха. Веднъж така му закачи ухото, че сега Кирчо си ходи малко клепоух.

Как да е, този път не се стигна до вилиците, защото започваше някакъв сериал. На сутринта Пенка още спеше, когато Кирчо излезе за работа. В последния момент той се сети, че вечерта трябва да ходи в гарсониерата на едни старци да им поправя бравата, помисли си колко ли ще се разяри Пенка, че навръх 8 март пак закъснява и предвидливо надраска на едно листче телефона на старците - 99 988 866 и го остави на масата, а после й се обади от работата и й обясни положението.

Когато Кирчо се прибра вечерта и отвори вратата, над главата му със свистене прелетя като фризби капакът на една тенджера, удари се в елтаблото, то избухна в бяла светлина и всичко потъна в мрак. Това явно уплаши и отрезви Пенка, защото тя кротко започна да зове:

- Кирчо, Кирчо...

- Тук съм - обади се със свито гърло Кирчо. - Къде си? Купил съм ти карамфил и нови фиби. Честит 8 март, Пенче.

- Защо ме лъжеш, Кирчо? - захлипа съвсем ненадейно Пенка и му се метна на врата, което не трябва да се възприема буквално, защото бе по-висока от него.

- Как къде? Нали ти написах телефона на бележката?

- Написа ми го, да, и аз цяла вечер звъня на този телефон, но отсреща някакъв все ми викаше "Хотел за кучета, добър вечер. Свободни места нямаме." Къде беше, Кирчо, кажи ми, моля ти се.