Изненада ни Великобритания, съвсем като във вица:

Мъж вижда на панаира афиш "Атракция Изненада". Платил и влязъл, а вътре тъмно. Докато се чудел накъде да върви, на главата му паднала тухла. Мъжът изревал от болка, а от високоговорител се чуло:

- Ако сме ви уцелили, стойте на същото място, печелите още една изненада!

Сега маститите анализатори, които с факти, цифри и позовавайки се на здравия разум доказваха, че англичаните няма да напуснат ЕС, с факти, цифри и здрав разум предсказват откъде ще е следващата евроизненада. Майтап да става! Най-смислени са усилията на онези, които измислят наименования за излизанията от съюза на останалите членове - за България наименованието е Nullgaria, навежда на размисъл, нали? Но сега Великобритания е във фокуса на световното внимание, да бъдем и ние като света с виц за английски лорд и неговия иконом:

- Джеймс, чух, че най-популярното мъжко име във Великобритания вече е Мохамед?

- Аллах акбар, сър.

У нас брекситването породи очакваните реакции - предимно радост и съжаление. Съжалението е ясно, да огледаме радостта. Тя е в стилистиката на "Ледът се пука, господа съдебни заседатели!" или иначе казано, таз година Великобритания, догодина България. Само че между двете държави има една основна разлика - те са богати, а ние сме бедни. Богатите могат да си позволят много неща, които бедните не могат. Разбира се, понякога бедните изпадат в някои заблуждения. Отново пример, естествено с виц: Чувал съм, че милиардерите карат ръчно правени автомобили. Баща ми кара 30-годишна "Лада", която толкова пъти е ремонтирал сам, че все едно десетина пъти я е разглобявал и сглобявал. При това положение мога ли да се считам за син на милиардер?!

У нас вече се усещат първите последици от английския референдум. Например председателят на БСП, който всъщност е председателка, на среща със социалисти им обеща работа, пот и сълзи. Ама и англичани, на най-свежите лидери, натоварени с определени очаквания, влияят! За загряващите по българско време, т.е. два часа след Гринуич, припомняме, че преди 76 години Уинстън Чърчил обеща на англичаните кръв, тежък труд, сълзи и пот. Но защо Чърчил? Може би защото председателката е председател? Или защото Маргарет Тачър вече е заета? Или защото нейните цитати, примерно онова, че социализмът свършва там, където свършват парите на другите, може да не бъдат разбрани правилно от социалистите? Добре, но щом за благозвучие е махната кръвта от Чърчиловия цитат, какво пречи да бъдат пипнати и думите на Тачър?! Заменяме социализъм с, примерно, магистрала и готово - магистралите свършват там, където свършват парите на другите. Кой да се сети обаче! Хайде сега пак виц за англичани: Някога си канибали от някакъв остров изяли английския посланик. Нейно величество изпратила протестна нота. От острова отговорили "Изяжте нашия посланик и сме квит."

Вече споменахме баронеса Тачър, да споменем и Меглена Кунева, при това с добро, защото нейното пояснение, че ще работи за повишаване на учителските заплати, означава, че учителите все така ще се въздържат от влизане в магазини, при това, понеже няма срокове, нещата могат да се разтеглят чак до пенсия, а след това да му мислят следващите учители, ако им увеличат заплатите, тези вече ще ги обгрижва друг министър. Не е ясно, нали? Ами нали затова са поясненията, за предпочитане с виц: Грахът е млад, аз не. Бонфилето е без тлъстини, аз не. Салатите са свежи, аз не. Маслото е от Германия, аз съм от Перник. Мразя магазините!