|
| ...Но ако пиеш постоянно, изобщо не ти пука за тия работи. |
Знам - трябва да гледаме бодро на живота и да вървим напред, ама някак си все не успявам. Сядам на припек до кибиците, които са окупирали паянтовата маса пред хоремагаq и се включвам в техния разговор.
- Кой човек е богат днес?
- Богат е този - отговарям с готовност аз, - който днес може да си купи поне два билета за автобуса. И да му останат за геврек, с който да закусва, обядва и вечеря.
- А вчера - обажда се друг от нашите, - богат беше онзи, който в последната неделя от месеца купуваше месо от кварталния магазин и с него хранеше цялото си семейство.
- А преди време - додава трети, - богат беше онзи, който купуваше дрехи за децата си според сезона - зиме - зимни, лято - летни. А не като сега - децата му да износват парцали от съседи и роднини.
- Еххх... - успява само да рече старецът, който има сбъркано е-ге-не и е записан с женско име и нова възраст.
- Онзи ден ми се роди син! - вика един от кибиците. - И аз поканих, както си му е редът, една тумба приятели да дойдат и да го отпразнуваме. Ама на всичките им казах: Поради кризата, която ни тресе напоследък, моля, да идвате готови пияни! И добре, че ме послушаха. Много хубаво си изкарахме!
- А помните ли? - пита друг. - Помните ли, че можехме всеки ден да пътуваме с градския транспорт, да ходим до съседното село, до града, да посещаваме приятелите си и да изпращаме в последния път роднини от далечни места? Помните ли това златно време?
- Аз не го помня - обади се един младок. - Аз крепостен се родих и крепостен ще си умра, тука, в гората.
- Еххх... - отново се обажда старецът, който е записан грешно и според новите си документи е на други години и с друго име.
- Имаше и богати дни - казва кръчмарят. - Можехме да си купуваме всяка есен капачки за бурканите и да слагаме зимнина, а сега ни буркани имаме, ни капачки. Само тръни и гнили листа са ни останали по дворовете. Циганите и тях окрадоха.
Рекох да си отворя устата и да изброя какво още окрадоха, ама устисках - няма смисъл. По-лесно е да изброиш едно-две неоткраднати неща. Замълчаваме. Каквото и да кажем - все към спомените ни влече, към миналото, което нито ни грее, нито ни изстудява, ама си е наше. И все ни чопли, все ни тегли към себе си, нищо че се съпротивляваме и борим с този уклон. Правим всичко възможно да гледаме бодро напред, ама не успяваме.
Старецът, дето все му бъркаха документите, колкото и да ги сменяше и да се стараеше, си поръча още едно менте и тихо ни запита:
- Коя жена е почтена?
Един от нашите мъдро отговори:
- Тази жена, която има един съпруг и един любовник.
- Ама това е лека жена - чуха се гласове.
- Лека жена - обясни старецът, - е тази, която има един съпруг и много любовници.
- Не - контрираха го пак същите гласове, - това е пропаднала жена!
Възрастният човек, въздъхна и си наля нова чаша с менте.
- Пропаднала жена е тази, която няма нито съпруг, нито любовник - кротко поясни той.
- Ама това е самотна жена! - възропта един от нашите.
- Самотна жена - рече му мъдро старецът - е тази, която има само съпруг.
После старецът вика:
- Ако си необвързан, постоянно забелязваш щастливи двойки. Ако си обвързан, постоянно забелязваш щастливи ергени. Но ако пиеш постоянно, изобщо не ти пука за тия работи.
Поседяхме още малко в сумрачната вечер мълчаливо. После всички си тръгваме бавно.
Така или иначе, знаем какво ни чака у дома - новини, три сериала, пак новини, спорт, новини, новини, късен филм, едно-две предавания само за възрастни. А всичко това, както и миналото, ни е втръснало с повторенията си, но все ни тегли към себе си, колкото и да се съпротивляваме и борим, и никак не успяваме бодро да вървим напред.