|
| *** |
Затова реших да направя родната морска дупка общодържавен приоритет. Във вторник срещу сряда проникнах в парламента през услужливо оставен от депутат - привърженик на дупките, прозорец на партера и незабелязано подмених листчето с дневния ред със свое - почти същото, разликата бе само в точка първа - предложение да се направи на морето дупка.
За мое учудване идеята не бе посрещната с очаквания ентусиазъм. Дори напротив! Парламентарните групи една след друга декларираха, че с дупка в морето никой в Европа нямало вече да иска даже да ни погледне, ще вземе някой пиян алкотурист да падне в нея и да се изгуби, та да предизвика международен скандал, туристите не са затова, да ги затриваме по дупките на пътищата и моретата на родината, хеле пък сега, когато цели острови взеха да й се губят на Европата. А някакъв натегач взе, че се обади по телефона на Европейската комисия. Това, езиковите курсове, са за забраняване - едно време, като не знаеха депутатите чужди езици - и да се обадят - няма кой да ги разбере!
Европейската комисия - тя си няма друга работа сега - изтегли проверяващите прокуратурата и прати нови - специалисти по дупките, които да ни обяснят на място, че проектът за дупката не е по европейските стандарти, че не е минал през процедурите и, че нямат нищо против да развиваме собствена дупкоинициатива, но това трябва да стане само след надлежно съгласуване и одобрение.
В резулат - медийните магнати насъскаха репортерките си при бизнесмени, които да обясняват, че в деня, в който започне пробиването на дупката, моментално ще си вземат куфарчетата и ще си отнесат инвестициите в страни, на които моретата са цели и непокътнати.
Социолозите - къде без тях - светкавично извадиха представителните си извадки и взеха да ги разпитват дали са съгласни да се прави на морето дупка и ако да - каква предпочитат да бъде - кръгла, квадратна, като петолъчка, или да се върнем към древните прабългарски символи.
С лек акцент по телефона се опитах да мобилизирам няколко поддръжници на дупката, като обещах еврофинансиране на седемдесет и пет процента от проекта, след съгласувателните процедури, естествено, но с малък аванс. Това предизвика известен ентусиазъм - кой бяга от хубавото - и веднага се сформира малко лоби, което обиколи медиите, за да разясни, че дълбането на дупка в морето е не само икономически, но и морално полезно за нацията, че дупката ще осигури повече нови работни места от пицариите по морето, с което безработицата хептен ще спадне, а кредитният рейтинг ще изхвърчи нагоре, а в дупката бихме могли например да викаме, че цар Траян има кози уши или нещо подобно, с което да вкараме отново страната сред първите сто по свобода на словото.
За съжаление някой злонамерено подработи премиера, не знам какво точно му е обяснил, но на извънредна пресконференция той, разбрал-недоразбрал, рече, че идеята за дупката не била съгласувана с него, който искал да копае дупки в морето - да вземал лопатата и да ходи да копа, лично той щял да го изпрати, както и че всъщност става дума не за издълбаване, ами за запълване на дупката в морето, направена по времето на престъпното управление на Орешарски.
Такива ми ти работи. Така и си останахме без дупка в морето.
Дано от другата изскочи енергийната ни независимост, поне такава да си имаме!