В Англия е "Да бъдеш или да не бъдеш - това е въпросът" и точка. В България е "Пени се, не пени се - ще го ручаш!", сиреч налице е процес. Разбира се, има специфика. Но първо за посещението.

Бе снощи, малко след като по телевизора ми припомниха кой е на власт. Позвъни се и като отворих, отвън стоеше някакъв с костюм, гледаше ме като щангист кюфте:

- Ето ме и мен! - каза някак психиатрически бодро. - Вашият персонален президент!

Замислих се дали първо да го сритам, или направо да захлопна вратата и тези безценни мигове колебание му дадоха възможност да пъхне обувката си в процепа на вратата.

- Къш! - извиках. - Наесен ми се яви, сега е рано! Среща край урните! Край на разговора!

- Наесен ще берем грозде, сега ще отметнем нещата с президентската институция! Чиста формалност! Няма да съм ви в тежест, бързо сам ще открия хладилника!

- Ти да не искаш тука да живееш?! - загрях.

В такива случаи най помага да пуснеш саксия с добре гледан фикус върху пъхнатия крак и да захлопнеш вратата. Преди обаче да викна на жената да домъкне съответното растение, костюмираният се усмихна:

- Не, разбира се, има си резиденция за това.

Отдъхнах си, стана ми интересно:

- Как така си моят персонален президент?

- Ами мераклиите за президентството станаха толкова много! Камък да обърнеш и жаба да целунеш - на кандидат за президент ще попаднеш! Затова населението над 40-годишна възраст бе разделено на две - половината ще са президенти на българските граждани от другата половина!

- И теб те определиха да си ми президент?

- Определиха ме - скромно кимна той.

- А като изтече мандатът?

- Следва втори мандат, така е по закон.

- А след това? Разменяме си местата и аз ставам президент, така ли?

- Не, разбира се, аз ставам президент на друг български гражданин от другата половина, а на вас става президент друг президент от нашата половина. И така два мандата.

- Ей, уредили сте се!

- Въпрос на късмет при разпределението! - разпери ръце той.

- И сега какво търсиш тук, защо не си идеш в резиденцията?

- Трябва да внеса ред!

- В моята къща?!

- В президентството!

Симулирах интерес:

- Как по-точно?

- Обичайните неотложни мерки - гвардейци пред входната врата, в кухнята ротонда, някъде там фонтан, моят кабинет ще е в онази стая, това е, общо взето.

- А ние с жената къде ще сме? - попитах плашещо дружелюбно.

Той се замисли:

- Къде, къде... На балкона! Толкова е полезно на чист въздух, сред мушкатата!

- Така. А като какъв президент ще бъдете? Да знаем с жената, да сме готови за след изборите?

Той потърка псевдоволева брадичка, сподели с лек свян:

- Влече ме да съм българският Кенеди. Митичен политик, знаете. Пък и един брой Мерилин се полага... Обаче... Помните какви ги свърши Лий Харви Осуалд с пушката.... - костюмарят тръсна глава - Не, ще си бъда просто вашият президент, пък който иска, да е българският Кенеди!

- Ясно - отсякох.

- Одобрявате ли? - попита той като че ли с трепет.

- Малко е да се каже, че одобрявам! - изпънах шия към кухнята, извиках: - Жена, дай чука за пържоли!

- За какво ви е? - зададе ненужен въпрос той.

- Нямам пушка. Знам, че не е редно, но по-добре Осуалд с чук за пържоли, отколкото никакъв!

- Ама аз не съм българският Кенеди! Не е честно!

- Тука има специфика! - срязах го.

И жената ми бутна в ръката дръжката на чука за пържоли.

Някой някакви въпроси за спецификата?