Една приятелка на "После" казва така: един ден ще замълчим завинаги - и дано мълчим красиво.

Тия дни в мрака на вечността се гмурна "Новинар", а тази неделя спря да съществува неделният "Труд".

Смеейки се, народите се разделят с миналото си, вика Маркс. Не сме срещали предписание как народите се разделят с вестниците си, но работата не е много на смях и веселба.

Тъй че в прелета над неделния печат присъстват всички освен падналите.

Хващаме "Стандарт", щото челото му на 1-ва стр. пак е половината с крещящо червени букви, та ни хвана окото: "Ад в колата вместо море. Отпускари задръстиха Кулата и Маказа". Информацията е, общо взето, вярна, засяга немалко хора. И все пак - предубеден читател като прелитащия забелязва известна тенденция в този вестник - не ходете в Гърция! Това послание резонира като морфична вълна непрекъснато от страниците на "Стандарт". Вероятно от естетически съображения. Вече и в "24 часа" - неговото чело е същото: "3 километра колони от желаещи да се топнат в Бяло море. Два часа опашка за влизане в Гърция". Поуката е ясна - ходете на море в България. Ама не се чувстваме много поучени. :( Една колежка, дето от време на време пише и в тая рубрика, даже в момента е на някакъв самотен гръцки остров. Ще й покажем оцелелите вестници, като се върне. И колко е хубаво, че вестниците намаляват, но пък се уеднаквяват - трябваше и "Телеграф" да напише колко е гадно да се ходи в Гърция.

Без майтап осветява любопитен факт и "Телеграф": "Къщи висят във въздуха". Това се случва "Година след като роми подкопаха Перник". Продължаваме да мелим тази информация и разбираме, че пернишките цигани, копаейки за въглища в нелегални дупки, са предизвикали свлачище. Перник е град с комплицирана криминогенна обстановка и не можем да искаме от органите на реда чудеса.

С което завършваме това невесело издание на уважаемата ни рубрика.