|
| *** |
Влизат при нея две кокетки със силно боядисани коси и още от вратата започват.
- Какво не сторих да направя сина си човек - казва кокетката със сините коси, - колко пари похарчих! Дадох го да учи в най-добрата школа за бизнесмени, десет години му трябваха, за да я завърши. Сега ми се довлича на работа в 10 часа, в 11 пие кафе, в 12 отива да обядва. Връща се в 2 часа и до края на деня се занимава с манекените. Голямо нещастие!
- Нищо работа е това - въздъхва кокетката със зелените коси, - твоето нищо не е, моето е хиляди пъти по-лошо. Колко пари похарчих за моя син! Дадох го да учи в най-добрата школа за бизнесмени, десет години му трябваха, за да я завърши. Сега ми се довлича на работа в 10 часа, в 11 пие кафе, в 12 отива да обядва. Връща се в 2 часа и до края на деня се забавлява с манекените. Хиляди пъти по-голямо нещастие!
Кварталната гледачка, която е чула и видяла хора с всякакъв цвят на косите, отпи от кафето си и тихо попита зеленокосата:
- Простете за въпроса, но защо хиляди пъти по-голямо нещастие е вашето? И двете истории си приличат като ваденки.
- Скъпа, скъпа - поклати зелената си глава клиентката, - вие пропускате една подробност.
И като посочи кокетката със сините коси рече:
- Колежката произвежда дрехи за жени, а аз - за мъже.
После двете цветни глави излизат, а гледачката ни философски обобщи:
- Дааа, смисълът е в подробностите.
Гледачката слага ново кафе в джезвето.
- Онзи ден един от клошарите - този, дето държи цели два контейнера в края на улицата, ми казва: "Ако имам парите на Бил Гейтс, щях да бъда по-богат от него!". "Как така?" - питам го. "Просто е - вика ми клошарят. - Като прибавя към неговите пари и това, дето си изкарвам от просия, знаеш ли колко много стават!"
- Идва при мен - продължава тя - един в много лъскав анцуг. И още от вратата вика: помагай! Хич не мога да спя напоследък от грижи. Пих сънотворни хапчета, но от тях ставам весел и започвам да пея. Опитах с чаша топло мляко половин час преди лягане - вече съм изпил един тон мляко. Слагах краката си в леген с гореща, солена вода, слушах музика преди лягане. Вятър и мъгла. После се обърнах към традицията: броих овце. Броих до две хиляди овце. После им преброих краката - осем хиляди. Разделих ги на четири и получих отново същите две хиляди овце. Започнах да ги стрижа, овца по овца. Остригах ги всичките - нищо! Тогава реших да направя от кожите им кожуси. Много изтощителна работа. От две хиляди кожи излязоха 587 кожуха. Капнах от умора. Очите ми взеха да се затварят, почти бях заспал, когато изведнъж скочих разтревожен. Божичко, каква беля ми докараха тези две хиляди овце! "Каква беля", питам го аз. А той: "Моля ви, кажете ми - откъде да намеря пари за хастар на 587 кожуха сега!"...
Тя си запалва цигара.
- А всеки ден по улицата минава кварталният луд, спира хората и им говори: "Качете ме - вика, - качете ме на един автобус, че да се загубя нанякъде, защото тука вече не издържам с вас."
Ей такива неща претакаме в тези жегави дни. Ако идвате насам - обадете се. Винаги ще ви изслушаме внимателно, ще влезем в положението ви и ако се налага, ще ви окажем първа помощ. Втора не можем - не ни стига акълът за това. Ако пък искате да се изгубите нанякъде - ще ви заведем на автогарата и ще ви качим на автобус.