|
| *** |
Така ми каза той и аз бях напълно съгласен с него, което и декларирах високо и ясно на глас, преди онзи да е извадил брадвичка да ме одялка според вижданията си.
- Как иначе! - продължи той. - Изпозастроихме каквото можахме, бетонирахме каквото ни попадна пред погледа, превърнахме в дървени въглища и мебели де що имаше дръвче и сега няма къде една птичка гнездо да свие, да не говорим за разходка на чист въздух сред зеленина!
Аз лично нито съм застроявал, нито съм бетонирал, да не говорим за въглищарство, но не тръгнах да му възразявам, знаете вече защо.
- Вие обаче искате да се разхождате на чист въздух сред зеленина дори и в сърцето на нашия град, нали!
Това веднага го потвърдих.
- Ще имате тази възможност след броени минути благодарение на общинската управа!
Разбрах, че брадвичката може и да ми се размине, зачудих се какво няма да ми се размине. Междувременно до нас спря камионче и мъжът взе от каросерията малка фиданка, посочи ревера ми:
- Сигурно сте забелязали, че на ревера на сакото ви има прорез, в който изисканите джентълмени слагат цвете. Ние пък ще сложим там млада фиданка, а корените й ще заровим в шепа пръст в малкото джобче на сакото...
Той така и направи, а аз си кротувах, че знаете какви неща стават по улиците. Мъжът продължи:
- Съгласете се, че човек има на сакото си и няколко илика, във вашия случай два. Съгласете се и че на днешно време никой не ги ползва, плащаме дан на модата да ходим разкопчани.
Съгласих се, а той ловко промуши още две малки фиданки през илиците и зарови корените им във вътрешните джобове на сакото ми. Сетне ме огледа доволен и каза:
- Какво ни пречи да засадим по една фиданка и във външните джобове на сакото?
Отговорих, че нищо не ни пречи затова и той направи нужното, щото в единия джоб на сакото ми да има стройна калина, а в другия кичест явор, също както в песента.
- Какво остана? - огледа ме пак той. - А, да, гърбът! На него ще носите ето тази раница с пръст, в която ще засадим дървета по ваш избор!
Избрах две липи, почти както в друга песен, и ги получих. Той отупа ръцете си, огледа ме и заяви:
- Седем дръвчета! Кажете ми вие един град, в който на жител се падат седем дървета! Няма такъв! А в нашия вече е така и спокойно можем да заявим това на света! Само ще ви помоля да сте на разположение, ако някой се поинтересува как точно на човек се падат седем дървета и кой точно е този човек.
Мъжът се качи в камиончето и то даде газ по улицата. Загледах се след него сред фиданките, а в мен пък се загледа някакъв друг, та направо бях сигурен, че ще извади брадвичката, ако не заради мен, то заради дръвчетата. Вместо това той каза:
- Мисля си каква чудна кооперацийка може да се вдигне сред тези дръвчета! При това екокооперацийка! Е, повечето фиданки ще трябва да се отсекат, за да има място за основите, но екото си е еко!
Захванахме пазарлък с колко жилищна площ да ме обезщети...