Ясно, че тази държава и това общество, които спасиха българските евреи, не са точно същата държава и същото общество. Всичко тече и се изменя, не можеш да влезеш два пъти в една и съща река, но можеш да влезеш два или повече пъти в затвора. Не можеш и два пъти да умреш, затова хората всячески се опитват да отложат това събитие. Бягат от родните си места например.

В нашата държава, изглежда, най-важният глагол е "давам". Ако си дал на хората, никой не може да ти отнеме обичта им - както се пее в песента. Бойко Борисов е главният дашник. Това не остава незабелязано от признателната преса: "Борисов дава пари за църква и казарма" ("Стандарт"). Борисов дава и хора. На Ердоганова Турция дадохме бизнесмен, който бил гюленист, и поради тази причина с някакви процедури, близки до закона, МВР го предаде в ръцете на турските служби.

Тъй че Бойчето много юнашки спаси "Балканджи Йово", ама като му каже Ердоган "Даваш ли, даваш", нашият дава. Независимо какви точно са мерзките процедури, с които държавата си измива ръцете, тук нищо важно не се случва, без да е разпоредено от ББ.

Затова и "Стандарт" съвсем правилно пише, че "Бойко дава" - когато всъщност правителството отпуска държавни пари за една или друга дейност.

Страх лозе пази и преклонена главица сабя не я сече - може често да си припомняме тези народни умотворения.

Историкът Георги Марков точно такива перспективи дава (в интервю за "Труд"): "На турската граница отново ще има фронт". За положението на България в тази каша академикът изтъква: "Ние сме на топа на устата".

Както казваше един приятел на "После" - ние сме малък и беден, но за сметка на това прост народ. И както казва Дарвин (даже в реклами на "Лукойл" го цитират неправилно): Оцелява не най-силният, нито най-умният. Оцелява най-приспособимият. За малките и слабите това е от особено значение.