Средно по две дела по Закона за защита от домашното насилие се образуват всекидневно в Софийския районен съд. От началото на годината до края на юли молбите до съда са 330, сочат данните, предоставени на "Сега". От сравнението им за последните четири години се вижда, че се увеличават случаите, в които някой се обръща към съда с молба за защита. Няма как да се прецени обаче дали насилниците са станали повече, или жертвите по-често се обръщат за помощ. Според статистиката всяка четвърта жена в България е жертва на насилие.

През 2015 г. са образувани 689 дела по този закон, година по-рано те са 629, през 2013 г. са 587, а през 2012 г. - 585. Магистрати разказаха, че са рядкост случаите, в които съдът приема, че насилие няма и отказва защита.

По закон мерките за защита от домашно насилие са 6: задължаване на извършителя да се въздържа от насилие; отстраняването му от общото жилище за срок от 3 до 18 месеца; забрана да приближава пострадалия; временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител; задължаване на извършителя да посещава специализирани програми; насочване на пострадалите към програми за възстановяване. Във всички случаи съдът с решението налага на извършителя и глоба от 200 до 1000 лв. За изпълнението на първите три мерки отговаря МВР. Ако насилникът не се подчини на съдебната заповед, той се задържа и се предава на прокуратурата.

В съда няма статистика за това какви мерки се налагат. Магистрати, които гледат дела по закона срещу насилието, обаче разказват, че почти винаги извършителят се задължава да се въздържа от насилие, много често му се забранява да приближава пострадалия и да живее в общото жилище. Според съдии напоследък се увеличава броят и на случаите насилникът да бъде задължен да посещава програми за поправяне, както и жертвите да се насочват към такива за възстановяване.



ПРОЦЕДУРАТА

Съдът може да бъде сезиран както от жертвата, така и от брат, сестра или друг роднина по права линия. Съдебното заседание се насрочва за след максимум един месец. Съдът може да издаде и незабавна заповед за защита, без да призовава страните. Това се прави до 24 от постъпването на молбата, когато тя съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалия.