Премиерът слънце застана пред телевизионните камери и благо рече:

- Политиката и изборите са тънка работа, но аз нямам време да мисля за това. Нямам никакво време. Аз работя толкова много, че едва сколасвам да дойда до телевизията и да отговарям на въпросите ви.

Пое си дъх и продължи:

- Знам, ще питате за изборите. Ние непрекъснато сме готови за всякакви избори. Най-добрите кандидати за парите и властта са при нас. Не сме като другите да се чудим кого да издигнем, кого да поканим. Най-дългата резервна скамейка!

- Ето - вижте кандидата на червените. Тоест не го виждате, щото се боричкат за номинациите кой да изгуби от ГЕРБ. Уж били модерни, уж били нови, а кого издигат за изборите! Когото и да издигнат, нито ще е наистина червен, нито ще е по-социален от мен, нито ще заслужава нещо друго, освен да го зачертая, а после да го изтрия с гумичката.

Без да направи пауза, премиерът продължи:

- Ами представителите на сините! Те са ту високи, ту умни, ту слаби и красиви. Ту издигат общ кандидат с мен. Не мога да ги разбера и по-точно - не искам, не са достатъчно прости. Когато си говорим нощем, на четири очи, всичко с тях ни е наред, разбираме се прекрасно. А сутрин, когато си изпият кафето, пощръкляват. Така са ми казвали. Господин премиер, казват те, слънце наше, всеки ден пощръкляваме. Не знаем какво да правим със себе си, кажи ни ти. И аз им давам съвети, чертая напътствия, ама те уж ме слушат, пък после пак пощръкляват.

- Ами кандидатът на оранжевите? Обажда ми се по телефона и вика: Господарю, що не вземеш да ме вземеш в твоя екип! Веднага ще напусна оранжевите и ще ти служа честно и почтено.

- Но - строго рече премиерът - вие добре ме познавате. Аз такива компромиси не допускам, не се бъркам в живота на другите партии. Казах му: Стой си в партията, там ти е мястото, а аз ще си мълча и на никой няма да казвам за тоя резил. Най-честно му го казах.

- Ами зелените? - попита ядно премиерът. - Овъртолили са се в схеми и проекти, броят ланската шума и проскубани гарги, лапат ли лапат пари по разни програми, и все не им стига. Ла-па-лома, както викаха у махалата на тая лакомия. Нямат спирачки, ей!

Премиерът се усмихна на камерите:

- Знаете, че аз никога по никакъв начин не се бъркам в работите на другите партии, организации и разните граждански сдружения. Не ме интересува коя партия какъв водач има или какъв кандидат за изборите предлага. Запомнете го.

И продължи:

- Но като ги гледам гражданските сдружения - ми те за чеп за зеле не стават. Уж правят бдения, уж се бунтуват, събират подписи на гражданите. Кажете ми кой нормален човек днеска вярва, че една хартия с десетина подписа ще промени нещо! Моля ви се, няма такова нещо! Ама щом ги влече и щом имат пари за хартия - нека се подписват. Ще кажа само, че когато е важно - ние от нашата партия веднага им пращаме подкрепления, логистична подкрепа и всичко каквото е нужно. Защото нашите партньори трябва да видят, че и у нас по всички важни въпроси гражданската съвест е жива и будна.

- За това - рече премиерът, - когато питате за партията, аз съм ви казвал, че съм спокоен, партията ни винаги е там, където трябва. Партията и гражданското общество трябва да са братя близнаци.

- Важното е - обобщи премиерът - да запомните, че аз работя и нямам време да мисля нито за политика, нито за избори, които, чувам, вече чукали на вратата. Не се бъркам в чужди работи, не ги коментирам, не ме интересуват другите партии. Тяхна си работа какво правят и как го правят. Дума нямаше да кажа за тях, ако вие не бяхте настоявали толкова. Аз си гледам работата, предлагам всеки така да прави и държавата ни ще се оправи и подреди.

Пое си дъх и продължи:

- Ние си имаме кандидати за всякакви избори. Кадърни, проверени, верни хора. Когато изборите минат, ще ви кажем имената на кандидатите ни и ще видите, че пак сте направили правилния избор, като сте гласували за нас. Другите да му мислят, ама това не е моя работа. Благодаря за въпросите!