Мецана внимателно постави недоядената боровинка настрана. Учените препоръчваха намаляването на калориите, обаче й стана жалко за пропуснатите витамини. Но трябваше да демонстрира приключване на храненето, защото отсреща Горския и Овчаря нямаше да смеят да се приближат.

Много рядко се случваше да ги види заедно и любопитството надделя над хранителния й режим.

"Чудесно време! Днес над България няма нито един облак, вижда се от сателитните снимки, къде смяташ да караш зимата?" - започна дипломатично Горския.

Въпросът й се видя доста неуместен. При нейната дългогодишна кариера разполагаше с две основни хралупи и няколко резервни, които сменяше в зависимост от нрава на бебета си.

"Трябва да взема ново куче, ще поемеш ли обучението му - директно мина на въпроса Овчаря с двете висши образования. - Учителите ги пенсионираха. Така и така ще учиш мечетата, още един ученик изобщо няма да ти се опре... Тъкмо ще придобиеш експертиза в дуалното обучение."

Мецана се засмя. Все пак нейните ученици бяха вегани, а кучетата само за кокали си мислеха. Освен това тя съществуваше по програмата за екология, а кучетата - по програмата за управленски капацитет.

"Не се притеснявай - обади се Горския, това ще се случи по програмата за иновативност и конкурентоспособност. През сезона ще пазят стадата, а извън него ще търсят мед от диви пчели... или трюфели...И ще ги изнасят за Иран ..."

"Не ме обърквай. Това е работа за прасета"

"Така е. Но виж какво става" - размаха ръка Горския.

Една свиня важно се разхождаше напред-назад по пътечката.

"Какво й е? Криза на идентичността?"

"Назначили са я за отговорник по транспорта. Разтъпква пътищата и прибира такси. Странно е, че някой изобщо й плаща. Но пък явно така се чувства полезна преди Коледа... Виж какво ми подариха" - Горския извади от джоба си малък странен предмет. Свали кожената му калъфка и металната запалка проблясна на слънцето. Стилизираните образи на Иван Вазов и братя Георгиеви плавно преливаха в страховит надпис "Министерство на образо "

"Къде е науката? - сепна се Меца. - Веднага го прибери това. В гората е забранено да се пали огън."

"Отпадна. Нямало място да се довърши надписа. Рекламни сувенири. Първо ги поръчали, после отменили поръчката и сега тези запалки са с колекционерска стойност. Нали разбираш, ограничена серия, сгрешени - много са ценни... От министерството щели да ги подаряват на учениците да има с какво да си палят бележниците. А на учителите щели да раздадат антистрес топки, стискаш-отпускаш, стискаш-отпускаш... Да си развиват мускулатурата като културисти, вместо да мислят за заплатите си като някакви простаци."

Овчаря рязко го прекъсна. Той обичаше да е център на вниманието, но това не му се удаваше даже сред стадото.

"Виж, не мога тепърва да се заемам с обучения. Аз вече имам две висши и още не мога да се реализирам в милионер... Явно трябва да започвам трето, за късмет. Положението е много перспективно, няма пари за международна научна информационна мрежа и цялата наука ще трябва да я правим наново. Национална. С химикалка и тефтер - Овчаря доволно потупа торбичката си - вече съм инвестирал и две агнета в регионалния инспекторат. Поеми моля те кучетата, че ще подивеят."

"Ще помисля" - Мецана не обичаше хиперболите, но често се налагаше пред досадници.

"Ще стана астроном, ще ти казвам кога да чакаш падаща звезда, та да си пожелаеш нещо..."

"По-добре стани археолог, може да те назначат за научен ръководител на крепост"- обади се Горския.

"Гладна съм" - Мецана твърдо реши да приключи разговора.

"Свинята май си счупи краката, ще й окажа първа помощ" - Горският умееше да се движи бавно и заднешком, за разлика от Овчаря.

Май не е въпросът в образованието, а във възпитанието и мотивацията, помисли Меца. Все още се чувстваше някак интегрирана.