Приготвях си вечеря, когато на вратата се позвъни. Отворих. Отвън стоеше новата предизборна кампания. Беше като в стария виц - изкъпана, засукана, нацъкана, натокана.

- За какво става въпрос? - попитах.

- За изборите, задават се нови президентски избори, нали знаете?

- Нищо не знам - рекох най-нехайно и подпрях вратата с крак.

А тя вика:

- Аз съм новата предизборна кампания. И за това идвам лично при вас.

Огледах я - нищо особено, даже парфюмът и беше като на предишната предизборна кампания, че даже и по-евтин. Рекох й го:

- Бая евтино ми стоиш!

Тя не трепна.

- Като ме опознаеш, съвсем други думи ще говориш.

Поклатих глава.

- Живея си съвсем добре и без такива като тебе. Няма да стане заварка между нас.

- Не бъди толкова сигурен - рече новата предизборна кампания. - Нямаш идея колко добра и щедра мога да бъда с теб.

- О, имам идея. Всичко е готино и лъскаво, докато си пусна бюлетината за вашия човек. После ставам излишен, както и останалите хиляди иръпшъни, нали? На предишните избори се яви една като тебе и ми наговори цял куп захаросани приказки. Нищо не се изпълни от обещаното, нищо не се сбъдна, помниш ли?

- Не, нищо не помня - призна си тя. - Аз съм чисто нова.

- Ха! - изсмях й се в очите аз. - Защо? Аха, сетих се, защо. Защото така е по-удобно. Някой някога нещо е обещал, но това вече е минало, забравено е. Идва чисто нова предизборна кампания, нови обещания ще сипваме на килограм, ще продаваме пакетиран цветен въздух, но няма да говорим за миналото. Прав ли съм?

Новата предизборна кампания тръсна глава.

- Мен миналото не ме вълнува. Аз мога да ти говоря за бъдещето, което идва за всички нас.

- Глупости - рекох й - ние с теб нямаме никакво бъдеще! Общите ни дни са преброени, разграфени и добре платени за теб. За мен - таратанци. Ако по някаква причина нашите пътища се съчетаят, всичко ще свърши в деня на изборите. Тебе повече никой няма да те види - ни на улицата, ни по телевизора. За нас ще останат само спомените от празни приказки и надувки, а за теб и хората, които сега те помпат, ще останат проценти, бюлетини, куп лъжи и измамните думи, че това е била тяхната най-успешна кампания. Какъвто и да е резултатът от изборите. Сбърках ли някъде?

Тя ме погледна с невинните си очи:

- Скъпи, нямам представа за какво говориш. Аз дойдох само да ти кажа, че ако имаш някакви колебания за изборите - винаги можеш да разчиташ на мен. Ще ти дам насоки и правилен съвет, ще ти посоча верния път. Дори мога да пусна гласа ти вместо теб, ако решиш.

- Сигурно - рекох й - си по-печена от досегашните кампании. И сигурно зад тебе стоят още по-големи майстори от досегашните изборджии. Но ти имаш един дефект и никой, ама никой не може да ти помогне. Дори и да спиш на изтривалката пред вратата ми.

Тя повдига вежди:

- Така ли?

- Така - викам й. - Ти нямаш най-важното, нямаш кандидат до себе си. Ти си първата предизборна кампания, която обикаля сама от врата на врата. И не знаеш кого рекламираш, не можеш да кажеш и дума за новия ви фаворит, който искате да качите на кормилото на властта. Защото онези, с големите глави и пълните джобове, си мислят, че са хванали господ за шлифер и че всички ще играят по свирката им, каквито и простотии да родят главите им. Ти дори името на кандидата не можеш да споменеш. Прав ли съм? Прав съм - рекох й. - Има и още нещо. Дори да си намериш кандидат и да имаш времето да запомниш името му в оставащите дни до изборите - не ме търсете. Даже направо ме задраскайте от списъците. Аз за тия люде, дето им знам имената, няма да гласувам, какво остава да ми предложите чисто нов кандидат. Просто не чакайте на мен!

Тя си тръгна, но се обърна и рече:

- Пак ще се видим!

Вдигнах рамене.

- Сигурно! Но не чакай да се познаем.

После затворих вратата.