|
| -------- |
И нежни души като Веселин Маринов - той има песни за българския войник, а по интервюта отлива по някоя носталгична сълза за войниклъка си.
Както и корави мъжаги като Бойко Борисов - неговото поведение доста напомня на стар войник. Самочувствието му е точно такъв тип - стар войник, който е на 19, току-що е станал мъж, при това мъж на честта. Достойното държание означава да унижаваш и малтретираш новобранците (в цивилния живот - подчинените) и да се обръщаш към хората само на фамилия - без госпожа/господин и прочие буржоазни предразсъдъци.
"Кунева!", "Лукарски!", "Бъчварова!" - това е начинът, по който Бойко Борисов дава думата на министрите си по време на заседанията на Министерския съвет.
Стенограмите от заседанията на МС са безценен материал - макар че се използват предимно за да спусне Борисов сведение до населението, каквото намира за уместно да знае народът към дадения момент: малко реклама, малко хвалипръцкане, малко демагогия. Но при всичката режисура, преднамереност и пиарски съображения тези стенограми все пак дават представа за атмосферата и характера на отношенията в кабинета.
Бойко Борисов - груб, но справедлив стар боец.
И министрите му - бодри и изпълнителни, леко смешни новобранци, които често биват унижавани публично, но това си е част от службата и се приема нормално. Има един епичен пример с президента, чийто мандат сега изтича - по времето, когато беше министър на регионалното развитие и благоустройството, той нерядко биваше похвален и същевременно чемберосан от премиера. Но това не снемаше от лицето на Плевнелиев усмивката на лъчезарен чайник. На едно министерско заседание премиерът нещо пак беше излял потока на съзнанието си, а Плевнелиев каза нещо от сорта (по памет цитираме): "Г-н премиер, това нещо, което сега го казахте, аз си го мисля от половин година, но вие сега така добре го формулирахте!"
Плевнелиев стана президент - може би най-нелепият и безтегловен президент, който сме имали - но все пак президент. Де юре и де факто.
Характерна особеност на общуването в кабинета е, че Борисов говори на всички фамилиарно - на "ти". Министрите обаче не си позволяват тази волност - и това не е въпрос на възпитание. Това е съзнателно конструиране на реалност, в която министър-председателят се държи като капризен диктатор, а министрите му - охотно като Плевнелиев или неохотно като Кунева - поддържат тази конструкция. Държат се почтително, получавайки насреща небрежна арогантност, профански коментари и елементарни популистически заповеди. След това правилните медии съобщават: "Борисов разпореди..." - а пък Борисов всъщност е разпоредил да се направи нещо, което му е казал преди заседанието самият министър.
Да ги пита човек министрите защо поддържат точно тези мании на началника си, ама как да ги пита - те първо няма да признаят, че ги унижават, макар че това става пред очите на всички. А хората не са вещества, дори министрите имат чувства, сигурни сме в това.
Ако някой все пак признае - може да възникнат обстоятелства, при които това е възможно - та ако някой признае, положително ще каже, че е търпял в името на националния интерес, а политиката въобще е мръсна работа.
От друга страна - човек преживява какви ли не унижения и без да е на висока позиция, а тия поне са министри.
