Тримата мускетари без Д'Артанян бяха седнали да похапнат в една от портовите тавернички на Кале и чат-пат поглеждаха към бурния Ламанш.

- Какво ли прави нашият млад приятел? - замислено попита Атос, поглаждайки брадичката си. - Вече два дни преговаря с островитяните, а ни вест, ни кост.

- Шерше ла фам, графе - дяволито намекна Арамис и скромно сведе поглед под масата. - Милейди пак си е загубила кученцето нейде по Азорските острови и смелият гасконец трябва да го спасява от лапите на испанската инквизиция.

- Кръчмарю! - не издържа Портос и фрасна с юмрук по масата. Масата изскрибуца жално, но издържа. - Не знам какво ще ги направя тези пудели и испански мошеници, но теб със сигурност ще те набуча на шиш, ако на секундата не ми донесеш онзи апетитен свински бут заедно с каничка можайско вино! Прощавайте, приятели - вече по-спокойно рече той, обръщайки се към своите колеги, - но какво правят там тези непримирими съперници заедно? Къде блее адмирал Нелсън? Къде са Васко Гамата и Христо Колумба? Да не би пак да са тръгнали в околосветска командировка?

- Явно си назад с инфото, бароне - усмихна се Атос. Твоите любими пътешественици отдавна са открили живот оттатък океана и сега правят военен съюз с тамошните племена.

- Война! - избоботи гръмко Портос. - Каква е тази война, в която аз не участвам?!

- Ще, ще... - вметна Арамис, гледайки си маникюра. - Но засега във Версай са решили да правят опозиционен съюз с алеманите и с наследниците от града на Петър Велики. Висша политика, достойна за сравнение с майсторството на великите ни кардинали.

- И срещу кого, уважаеми? - продължи да настоява Портос. - За да има война, трябва да има враг - гордо засука той мустак, извънредно доволен от логическата постройка на мисълта си.

- Има, бароне, има - въздъхна Арамис. - Този път враг са персите. Толкова пъти са нападали многострадална Европа, че новооткритите племена оттатък океана този път са решили да нанесат превантивен удар и да ни спасят. Успеят ли да хванат най-висшия им воин - багдадския крадец, - вече няма да имат конкуренция и ще почнат да участват и в нашите битки, които аз - като духовно лице - естествено не одобрявам.

- Ех, значи ще дойде време да се поразтъпчем! - оживи се Портос. - Това английско блато отсреща вече започна да ме приспива.

- Всичко е въпрос на тактика - вмъкна се в разговора Атос, който досега се беше унесъл в някакви мрачни мисли. - Например моят духовен наставник ми беше споменал, че всички мощни сили оттатък нашия свят действат по тройки. И на грешната ни земя започва да става същото. Персите са се обединили с някакви азиатци оттатък пътя на коприната в Ос на злото. Коварните англичани и жестоките инквизитори също търсят подкрепа. Дори някакъв могъщ цар от Балканите щял да им даде едно рамо. Правилно са решили във Версай - трябва и ние да направим ос с руските селяни и немските простаци в името на запазване на нашата култура.

- Да, друже! - скочи на крака Портос и очите му засвяткаха. - Ние ще направим велик европейски съюз и ще отрежем Острова и иберийския полуостров! Нека си плуват оттатък океана. Ще се наречем Антанта!

- Свят широк, тройки всякакви - измърмори Атос.

Другите го изгледаха учудено, но така и не разбраха какво искаше да каже. Кръчмарят носеше виното, а от вратата се чу познат глас:

- Един за всички, всички за един!