|
| *** |
- Добър вечер! - поздрави ме репортерът и тикна микрофон в лицето ми. - А вие защо сте гей?
Не смятах, че има нещо лошо в това да си гей, но тъй като не бях, веднага започнах да се оправдавам.
- Ма, чакайте малко, за какво говорите, аз съм женен...
Репортерът се обърна към камерата:
- Виждате, драги зрители, господинът поддържа интимни отношения с представители на същия пол, а е женен, това говори достатъчно само по себе си! - след което отново се обърна към мен. - Да оставим обаче личния ви живот настрана, кажете защо прегазихте онзи човек на пешеходна пътека и с мръсна газ избягахте от местопрестъплението?
На мен ли говореше тоя?
- Не се оглеждайте, господине, не се оглеждайте, отговорите ги няма по стените! Отговорите ги има в съда, където вероятно скоро ще се озовете. Вашите мисли по темата?
Не издържах и вдигнах децибелите:
- Какви са тия глупости, бе? Вие наред ли сте?
Репортерът светкавично направи крачка назад и вдигна ръце, все едно ще го бия.
- Само спокойно, господине, спокойно - заговори, сякаш бях бясно куче - с насилие няма да ни запушите устата, ние ще продължим да говорим Истината! - и отново се обърна към камерата. - Но нека попитаме господина и още един много важен въпрос, а именно - господине, колко пъти сте били в затвора и на малко име ли ви говорят вече там?
Нямах ни най-малка представа какво става, просто зяпнах като сърна, загледана във фаровете на връхлитаща с двеста кола.
- Мълчите, господине! - констатира репортерът. - Но дали ще останете мълчалив, когато разберете, че ние сме наясно и с долното ви хоби... Кажете сега, къде държите шлифера? Тук ли е някъде? - и започна да точи врат, за да види какво има зад мен в апартамента.
- Какъв шлифер, бе, какво говорите? - нищо не разбирах аз.
- Хайде да не се правим на луди! - заклати глава репортерът. - Шлиферът ви! Онзи, с който обикаляте около училищата и се криете зад дърветата, за него говоря. А и като цяло, господине, така и така ви задавам въпроси, моля ви, отговорете ми и на този - защо, аджеба, сте такава долна гад?
Вече започна да ми идва в повече. Точно щях да тресна вратата, когато изведнъж операторът с камерата каза:
- Окей сме, имаме всичко. - и спря да снима.
Репортерът кимна, прибра микрофона и се обърна към мен:
- Лека вечер, господине, извинявайте за безпокойството.
- Ама, чакайте малко - учудих се аз. - Какви бяха тия неща? Скрита камера ли ми правехте, какво?
Репортерът поклати глава.
- Моля ви се, ние сме сериозни журналисти!
- Добре де, ама за какво беше всичко това? - упорствах аз.
- Вижте - въздъхна репортерът, - ние сме партийна медия, и като такава работата ни е да компрометираме кандидата за президент на ГЕРБ.
Не вярвах на ушите си, и на очите си, и на всичко останало.
- Мислите си, че аз съм кандидатът за президент на ГЕРБ, така ли?
Репортерът вдигна рамене.
- Никой не знае кой е, пазят го в тайна, може да сте вие, може да е и някой друг, а няма време вече. Знаете ли колко ни е трудно да си вършим работата - като коледари ходим от врата на врата и компрометираме случайни граждани, пък току-виж накрая се окаже, че сме уцелили и някой от вас е кандидатът за президент.
След което отново ми пожела лека вечер, обърна се и звънна на съседа ми. Онзи отвори и камерите светнаха:
- Здравейте - поздрави го репортерът, - а вие защо убивате делфини за удоволствие?