Отидох при онези, които пишат списъците и отговарят за изборите и още от вратата им рекох:

- Настоятелно моля да ме отметнете във вашите списъци. Искам да гласувам в предстоящите избори и да съм сигурен, че няма да имам проблеми с това.

Отвориха едни вехти папки, заровиха се в скапаните си компютри и рекоха:

- Ама, господине, при вас всичко е наред. Няма никакви проблеми в деня на изборите да пуснете вашия глас в урната.

- Сигурни ли сте? - питам ги.

- Гаранция - викат - всичко това е напълно проверена информация.

- Браво! - викам им. - Най-после нещо да е сигурно. Досега не бяха сигурни в датата на изборите. После никой не беше сигурен този ли кандидат ще издигнат или онзи. Сега не знаят коя партия кого подкрепя, срещу кого е и каква идеология да изповядва, ама това не е моя грижа.

- Така е - съгласяват се - наистина не е ваша работа. Днеска всичко е наредено, кандидатите са определени, кампанията върви, чакаме само деня на изборите за да броим бюлетините.

- Бързате! - казвам им най-спокойно аз. - Тепърва предстои много работа за нас, избирателите.

- Ква работа, бе? - питат ме. - Пиеш си ракийката, ядеш си салата и гледаш кандидатите, слушаш програмите им. Сравняваш, избираш, а после гласуваш.

- Не, не е така - стопирам ги аз. - Нищо не гледам и нищо не сравнявам. Не ме интересуват ни програми, ни кандидатите.

- Че как така ще се ориентираш, ако не познаваш кандидатите? Как тогава ще гласуваш?

- Много лесно - викам им. - Важното е, че познавам тези, които издигат кандидатите ви. Познавам тези, които пишат обещанията им. Помня всичките, които подготвят речите и лозунгите на кандидатите.

Онези, които организират изборите и проверяват списъците, втренчиха поглед в папките си.

- Да - казвам - познавам ги всичките тези професионални изборджии, като роднини са ми. Те не спират да дрънкат едни и същи лакардии, не се умориха да претоплят една и съща предизборна бозица от десетилетия. Продават пакетиран цветен въздух и все ни говорят, че светлото бъдеще ще настъпи всеки момент. Важното е само ние да пуснем този път бюлетината с името на техния кандидат. И така от кампания на кампания, от избори на избори. Не могат да си представят живота ни без евтини обещания и празни приказки. Бъркам ли нещо, а?

Онези гледаха втренчено в мониторите на компютрите си, сякаш там имаше нещо. Поех се дъх и продължих:

- До днес ту гласувах, ту се ядосвах на властта и пропусках този момент. Но сега твърдо съм решил да пусна бюлетината си.

- Няма ли - викам им - да ме питате за какво ще гласувам?

Никой нищо не ме попита.

- Ще гласувам - продължих - за скапаното ежедневие, което ми осигуриха. Ще гласувам за тази евтина политика, която политиците наричат реформа и нов живот. Ще дам бюлетината си за това още фондове и кинти да си преразпределят горе, а ние долу да клечим и да търкаме билетчетата от лотарията на щастието. Ще пусна гласа си за всичките празни приказки и неизпълнени обещания. Ето за това ще гласувам.

- Ама, господине - чу се глас, - това значи, че вие ще сте против. Всичко, дето го изброихте, вече е минало, забравете го. Новите кандидати за властта са хора на утрешния ден, а не на миналото. Не подкрепите ли днешните кандидати, вие ще гласувате срещу бъдещето - вашето, нашето, на децата ни.

- Разбира се, че ще гласувам срещу бъдещето. Защото то винаги е на управляващите, но никога на избирателите. За избирателите остава само миналото, покрито с два-три скъсани лозунга, главоболие и лош дъх в устата. Знам ви аз изборите на вас.

- Не сте на прав път, господине!

- Знам - викам им, - аз никога не съм на прав път, защото съм избирател. Вече свикнах с това, ама не го искам, ъндърстендвате ли?

Хич не разбрах дали стендваха или не, защото все така си седяха и гледаха втренчено във вехтите папки и в скапаните си компютри, сякаш там наистина имаше нещо.