За сведение на англичаните - традиции се създават не само с косене на ливади! А сега по същество.
Въведе ме комшията в кухнята и за малко да се гътна от уплах и стрес. Така му и казах на моя човек, а той ме смушка с лакът да не дрънкам много-много:
- Господин скелетът е данъчен орган!
Скелетът помръдна утвърдително и пак тръгнах да се гътвам, но забелязах бутилката с всичковица двоен препек на масата и това ме върна към живот. Изграчих:
- Ама той мърда!
Скелетът помръдна подигравателно и сега дочух, че скърца.
- Мърда, я! - назида ме комшията - Като удари още една ракия, и ще затанцува!
Комшията доля по чашите на масата, сипа ми и на мен, а аз в това време установих, че двамата със скелета много добре са се настанили, а за мен остава място на крайчеца на трапезата. Чукнах се хладно с тях, поисках яснота и я получих:
- Кара ме да попълвам данъчна декларация. За тате и мама, дядо и баба и така до девето коляно. Иначе - глоба и заедно с още няколко такива като него данъчни дейци щели да ми вият нощем под прозорците! Обаче от десето коляно нататък - запомни, комши! - има фискална давност!
- Това данъците за умрелите ли? - сетих се. - Ама те до девето коляно ли ще гонят?!
Скелетът помръдна обидено, но моят човек го спря с жест, каза ми:
- Така е справедливо! Защо да не подадеш данъчна декларация и за прапрадядо си? Да не е чужд човек?! И какво - ще харчи за себе си парите, полагащи се на държавния бюджет?
- Той вече нищо не може да похарчи...
- Важен е принципът! Важна е справедливостта! - комшията се обърна към скелета. - Прав ли съм?
Онзи помръдна, изскърца утвърдително. Реших да проявя милосърдие с елементи на подмазване и откъснах сламка от метлата, взех шишето с оливия и капка по капка започнах да смазвам става след става. Скелетът отначало се стегна, но постепенно се отпусна и заприлича на котарак, когато го галиш по посока на косъма. В това време комшията обрисуваше положението с едри, решителни словесни мазки:
- Във финансовото министерство много им харесала идеята за морбидната фискална справедливост и подкарали наред. Данъци - до девето коляно. Който е умрял, преди да навърши възраст и стаж за пенсия - да бъде така любезен да си доработи. И това до девето коляно. Този е тъкмо такъв случай - да беше се родил едно поколение по-рано, нямаше сега да обикаля от човек на човек! - комшията надигна чаша. - Всяко зло за добро!
Скелетът отпи як гълток и ракията, наместо да се застича по кокалите му към линолеума, изчезна като по магия. Не се учудих - виждал съм хора, истински мъже с мисия в този живот, да изпиват на комшията еликсира буквално с поглед.
- Това хубаво, комши - казах, - аз одобрявам всички мероприятия и прочее, обаче откъде толкова работа за свършване за толкова работници?! Ти представяш ли си що скелети ще тръгнат из малката ни, но богата на прадеди страна?!
Комшията ме изгледа с естественото превъзходство на природно интелигентния над висшиста:
- У нас работата не е за свършване, а за вършене! От векове за векове! Ако не вярваш, питай господин скелета!
В този момент край печката се надигна комшийката, загръщайки пеньоара, за да не й зяпаме неизбродната гръд, но видя костеливия и с писък побягна от кухнята.
- Пенке! Като се връщаш, донеси едно шише от мазето! - подвикна след нея комшията, после обясни: - Като го видя, и припадна. Жени, какво им разбират главите от данъчна политика!
- Прав си, комши! - казах му.
А на англичаните ще им кажа - не ми се хвалете с Кентървилския призрак, дето само броди, вие и трака с кости! Нашите призраци ехе-е!... Но това вече го знаете.
|
|