Хубаво е човек да ходи пеш - среща всякакви хора. Вестникаря на ъгъла, бабата с гевреците, прошляка, който вечер си забравя протезите, защото добри хора го черпят, кучето Джинка, което си пази топлото място върху капака на трансформатора, котките на бабата от партера... Нищо че сме в голям град, по нашата улица всички се познаваме и си говорим на малки имена и прякори - живеем си като на село!

А понякога се натъквам и на неочаквани индивиди. Задава се снощи срещу мен един - позната физиономия, но не мога да се сетя къде съм го виждал. А той ми се радва сякаш е открил изгубения си брат близнак!

- Как е, как е?

Да пукна, ако се сещам къде съм го виждал.

- Ми, - отвръщам стереотипно, - как да е - ще се оправим...

- Точно така - радва ми се непознатият. - Стига с тоя негативизъм! Ние с вас ще гледаме на нещата позитивно! Само с позитивизъм ще успеем да преборим демографската криза!

Не смея да му противореча - човек никога не е сигурен в полупознатите.

- Не можете да си представите колко ви се радвам - продължава оня. - Обиколих половината страна, скъсах три чифта обувки и два комплекта гуми, срещнах се с хора от петдесет града и осемнайсет села, но толкова одухотворено лице не видях никъде! Може ли да си направя селфи с вас?

Леле, какви хора ходят по нашата улица! Утре ще гледам да се прибера по светло.

- Разбирам ви - казвам, - ама разберете и мен, аз нямам нищо против различията, дори имам много приятели сред по-различните, само че не в тоя смисъл, не се обиждайте, ама май че бързам...

- Не бързайте толкова - хваща ме за лакътя полупознатият. - Забързани в задъханото всекидневие пропускаме хиляди шансове за взаимно разбирателство, за преодоляване на противоречията и различията. Хайде заедно с вас да преодолеем различията! Като ги преодолеем двамата - след това ще увлечем и други - в заедността е нашето бъдеще!

- Аз отивах за кисело мляко - лъжа. - Ей там, зад ъгъла, вляво...

- Наляво? - удивлява се онзи. - Аз също понякога имам малко ляв уклон, но традиционно се позиционирам в центъра, а понякога и леко в дясно! Какво мислите за това?

Нищо не мисля, мисля дали, ако изтичам през улицата, тоя няма да се затърчи след мен - ще ми се смеят и котките.

Онзи усеща - ама как ги усещат ония тия работи - и още по-здраво ме хваща за лакътя.

- Виждам, че се колебаете. Разбирам ви напълно - със сигурност сте затрупани с хиляди примамливи предложения. Нека ви убедя, че моето е най-честното, най-почтеното и перспективното, не обръщайте внимание на тези, които ще ви предложат заплащане, не се поддавайте на тъпите им ласкателства - те ще ви наричат или умен, или красив, или и двете заедно, но това е лицемерно, бъдете сигурен, че целите им са изключително непочтени, тия само едно искат от вас и след това веднага ще ви забравят. Вярвайте ми, аз никога няма да ви забравя и предам!

Само това липсваше.

- Искате ли да ви запозная с някои от моите приятели от Близкия изток - продължава индивидът. - За несвикналите в началото е малко смущаващо, че си ходят с чаршафите, но мога да ви уверя, че под тия чаршафи бият честни, добри и щедри сърца - те ще финансират безвъзмездно и безкористно всички ваши и мои идеи и начинания!

Тук вече не издържах и му лупнах един, за да се откача. И докато се усетя - лежах на тротоара, затиснат от две горили.

- Ти що биеш кандидат-президента бе, изрод - рече едната. - Човекът те кандардисва културно, ти посягаш. Лежи сега мирен, докато дойде телевизията и снима как той за тая държава живота си е готов да даде и всякакви коварни удари да понася.

Брей, какви грешки прави човек понякога! Ама така става, като не гледа редовно новините!