През цялата година това "ще" е любима дума на мнозина, които дължат пари, и на всички политици, които дължат чест и достойнство. Тоест на всички. Преди избори обаче частицата "ще" се множи като африкански скакалец в медиите. "Ще"-то става под път и над път, ако речеш да слезеш в мазето, и там ще видиш вместо хлебарки и плъхове да се шмугат "ще"-та в най-различни униформи - сини, червени, гербаджийски, патриотични и какви ли не още. Ще има 600 нови линейки, рекъл министърът на здравето Москов в "Труд", а в "24 часа" четем, че някой си умрял, докато чака линейка, в столичния квартал "Изток". Това е добра символика на "ще"-то за всички времена. Тоест, докато политиците "ще", нашият живот минава в "не ще", като сбъркан адрес. "Ще стана президент на доброто" - рекъл генерал Радев пред избиратели, цитиран от "Труд". Бе то никой не казва - "ще стана президент на злото", мислим ние, въпросът е в пустото "ще". То е голямо като тиква, или направо като планина, докато избираме. Па после, като седнат във властта, се смъцафръцва като гнила кайсийка... Цачева пък обещала, че ще има стабилност, ако я изберем ("Стандарт"). Таз стабилност, дето миньорите мрат под земята или не щат да излизат от немотия, я гледаме вече от години. Стабилност има за едни, а за други - стабилни удари. Тези с "ще" са много стабилни, когато сме им повярвали и избрали. Примерно тези в парламента. Де вика "Труд" - във ваканция излизали, а в това време им тече и заплата. Имало точка в правилника на НС, в която пише, че НАРОДНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НЯМА ПРАВО НА НЕПЛАТЕН ОТПУСК! Тоест "ще" има ваканция, обаче "ще" тече и пара. "Ще" хукнат по агитация, под предлог че "ще" ни предпазят от "цирка" в НС, обаче "ще" си прибират парите и "ще" гледаме същия цирк, ама в национален план. "Депутати между цирка и ваканцията" - пише по този повод "Стандарт". Ние пък се сещаме за частицата "що" и мислим "Що не ви...", но спираме - автоцензура!