На извънредното заседание на правителството по традиция и протокол пръв взе думата министър-председателят - взе я и повече на никого нe я даде.

- Колеги - рече премиерът, - дойде време да преразгледаме цялата наша работа. Да обърнем палачинката, както се казва. Аз управлявам правителството, аз ръководя народа и държавата, училището и синода, военното дело и здравеопазването, спорта и културния живот, всичко лежи на моите рамене, а вие седите тука, драскате си човечета по папките и си траете.

Премиерът прибави децибели:

- Вие и представа си нямате колко работа има министър-председателят на една страна. На една бедна и обрулена държава, в която врагът не спи, денонощно ни показва фиг, демек кукиш, и непрекъснато ни подлага крак. Толкова много работа има, че вече ми идва отгоре и започнах съзнателно да спирам от действие различни сектори в държавата.

- Аз - продължи премиерът - вас съм ви разтоварил максимално от всякакви грижи. Кой от министрите може да се оплаче от много работа? Да стане! Да се изправи и да рече: Аз съм се изгърбил от бачкане, щото премиерът ме е затрупал от задачи! Мълчите, нали!

Премиерът още повиши тон:

- Мълчите, щото аз върша всичко сам. Напълно сам! Сън не спя, почивка не знам.

Премиерът си пое дъх и рече:

- Но приказката ми е за друго - трябва нова политика. Взех решение да спрем работа. Или още по-точно казано: реших да спра държавата. Да спра работата в отделните сектори. Да замразя цели отрасли. Да блокирам партии, организации и синдикати. И те да спрат малко, и те да си поемат дъх. Ще оставим само градския транспорт и магистралите да работят.

- Нас народът ни е избрал, за да е щастлив и спокоен. Всички други, които идваха на власт, тревожеха народа, правеха му главоболие и му създаваха грижи. А ние носим радост на хората. И тях хич не ги брига работим ли или не работим. Важното е за народа да има дребни занимавки и игри на щастието, вечер да спори с телевизора си, а сутрин да се събужда късно, да е щастлив и честит.

Премиерът направи голяма пауза:

- Казвам ви всичките тези думи, за да не вземете да прецакате и това мое решение. Не искам утре да цъфнете по телевизорите да се правите на пилета накокържени!

Премиерът огледа министрите и продължи:

- Аз вас питам ли ви за нещо? Не. Търся ли ви сметка? Не. Надавам ли вой и дрънкам ли по медиите непрекъснато като вас? Не. Върша си моята работа и хич не се бъркам във вашата.

- Събрал съм ви сега - продължи премиерът, - за да ви кажа всичко това в очите, а вие да решите как ще я караме занапред. Спирам работата в цялата държава. Мога да го направя с вас, а мога и без вас. Вие си решете, но решавайте бързо и веднага. Защото ние сега ще гласуваме, ще го оформим официално, за доброто на народа, за мира и стабилността. Няма да позволя никакво скърцане в колата, която така добре караме по новите пътища към светлото бъдеще.

- Колеги - обобщи накрая премиерът, - ако ме подкрепите и заедно спрем работата в държавата - за вас нищо няма да се промени. То всъщност за никого нищо ново няма да се случи. Но едно такова решение е важно, защото утре врагът пак ще скача и подскача по телевизора, че това на нищо не прилича, ще ни дават примери с други държави. А ние ще можем да станем и честно да кажем - чудеса направихме и можем още да ги правим, за народа си сме готови на всичко. Ето, опитахме с работа, скъсахме се от бачкане, ама на, нещата не вървят. Опитахме инак - спряхме да работим, нищо не помръднахме, държавата умря, но пак не се получават нещата. Хората ще ни разберат, гаранция ви давам.

После министрите гласуваха единодушно решението на премиера, че е крайно време всичко в държавата да спре. Бяха убедени, че само така мирът и стабилността в страната отново ще възтържествуват, а народът пак ще може да спи щастлив.