- Зле съм - шепне съседът, - много зле!

Поглеждам го по-внимателно - посърнал, изпит, жълто-зеленикав, като настъпен неузрял домат в късната есен.

- Лоша болест? - питам.Той клати глава.

- Казвай! - викам му. - Или е нещо много срамно, а? Днеска всичко се лекува, какво и да е, ще се намери изход, давай!

- Ще ти кажа - шепне той, - но никой не бива да узнае. Много е опасно. Ако се разчуе, ще закъсам. А и ти ще го отнесеш, защото ставаш свидетел.

- Казвай - настоявам аз, - готов съм да си понеса кръста.

Той се оглежда на всички страни и тихо ми доверява:

- Развод!

- Къв развод, бе! - смея му се. - Ти си от щастливата част на човечеството, ерген си, няма с какво да се разведеш.

- Развеждам се с премиера. Край! Преставам да му вярвам, спирам да го следвам, напускам го. Видя ли го по телевизора - сменям канала!

- Стига, бе! - шокирах се аз. - Какви ги говориш! Кой нормален човек би посегнал на икона! И кой би си го признал, най-вече, а?

- Знам, че е опасно! Всички си мислят, че боледувам, че страдам, и аз не го отричам. Нека! Но истината е друга - просто ме изяжда отвътре това, което правя. Разрушавам образа на премиера, вадя го от сърцето си, от жилището си, от всичко и го изнасям вън. Точка!

- И защо така?

- Няма как иначе! Съсипан съм, но той просто не става.

- Шъъъъът! - шъткам му аз. - Тъй не се говори!

- Знам - кима с глава съседът, - ама си е така. Той просто нищо не знае.

- Това са глупости! - прекъсвам го. - Как смееш изобщо да допуснеш такава мисъл до главата си! Това е човекът, който може да ръководи противопожарна команда, строеж на инфраструктура, полети в стратосферата или археологически разкопки. Той разбира от всичко, той може всичко, той решава всичко. Той и никой друг!

Съседът ми вика:

- Ти го гледаш по телевизора, нали?

- Денонощно - признавам аз, - че те друго не дават по моя телевизор.

- А така! Гледаш, ама не виждаш, слушаш и не разбираш. Не виждаш ли какво става непрекъснато? Премиерът никога не знае, не е чул, никой не го е предупредил. Сам го признава.

- Не думай!

- Да! Помниш ли, когато му рекоха, че хората му бъркат надълбоко в кацата с меда! Той какво отговори? Че не знае такова нещо! Когато някой рече, че у нас нещата не вървят, премиерът отговаря, че за първи път чува това. Ако ли пък някой заговори за реформа, той го спира, като твърди, че реформата отдавна е факт. А тя дори не е започнала. Разбираш ли?

- Не - дистанцирах се аз.

- Той не знае нищо! И сам си признава това.

- Не! - повторих аз.

- Слушай го внимателно какви ги говори, моля те. Не е чул за корупция, не знае за криза в здравеопазване, забравя, че познава хората, които някой обвини в рекет или измама. Не е видял беднотията, не е разбрал какво му говорят на стачки и протести, не схваща думите на онези, дето са срещу управлението му. Сам излиза и казва: "Не знам за това, не чух за онова, няма такова нещо, дето го говорите". И какво излиза - че ние знаем повече от премиера! Ама той е начело на държавата, върти волана и си свирка. Без да знае накъде кара, къде има завой, държат ли спирачките му. Ето затова се развеждам с него. Неговото незнание ми дойде байгън!

- Друг - попитах го шепнешком - знае ли за този твой каприз?

- Да не съм луд! - кръсти се съседът. - Единственото нещо, за което премиерът е сигурен и се хвали с него, е фактът, че той знае кой какво мисли или пък говори за него. По този въпрос мърдане няма. На никого дума няма да кажа по въпроса!

- Правилно - похвалих го - и аз ще бъда ням като гроб! Щото лошо ни се пише.

- Така е - вика съседът, - едно нещо премиерът да знае добре - и то през носа ще ни излезе!

Почти съм съгласен с него.

- А, не само от там!

После заговорнически стиснахме ръце и всеки пое по своя път.