|
| *** |
- Мислете му - викаха ни.
-Трябва много да внимавате - викаха.
- Десет пъти мерете - веднъж режете!
Поогледахме ги, послушахме ги, пък ги питаме:
- Вие кви се, бе?
Те не ни отговорят пряко.
- Знаете, че има избори, има кампания, балотажи и всичко си има. Много важни избори има - за вашето бъдеще, за утрешния ден на децата ви, жизнено важни за страната ни и за всички.
- Ние - казват те - идваме да ви предупредим да бъдете мъдри, бдителни и внимателни. От вас зависи всичко.
Слушахме ги, слушахме ги, пък им викаме:
- Нищо не зависи от нас. Будалкате ни на едро.
Онези не отстъпват:
- Няма такова нещо! Всичко, абсолютно всичко, зависи от народа!
- Така лииии? - питаме ги ние. - Така ли дойдоха нещата сега!
Те нищо не казват, а ние продължаваме с въпросите си.
- Когато ви гласувахме и вие седнахте да управлявате каруцата на властта, помните ли какво направихте първо? Не помните. Извадихте тавата с баницата, седнахте около нея и захванахте да лапате. Какво ни рекохте тогава, помните ли?
Онези мълчаха.
- Казахте ни: Баницата е за по-първи хора, тя не е за простолюдието, свиквайте с това.
Мълчание.
- Когато харчехте торби с мангизи, за да си правите воаяжи и селфи по света, ние попитахме защо и как го правите. Помните ли как ни отсвирихте? Не се мъчете, ще ви кажем. Трайте си, викате ни вие, избрали сте ни нас, ние ще мислим, ние ще действаме, вие не трябва много-много да питате.
После ги попитахме:
- Когато животът ни се смарангяса и ние сутрин се събуждахме бедни, а вечер си лягахме гладни, какво ни рекохте? Рекохте ни: Ние сме най-добрите, най-можещите и най-готините. Търпете ни, казвахте, защото утре ще е по-слънчево от днес. По-добре ние, отколкото по-лошо, така ни казвахте!
Поехме си дъх.
- Изтърпяхме всичките ви глупости, а вие все ни повтаряхте, че сме едни мижитурки, от които нищо не става. А днеска идвате, за да ни кажете точно обратното. Когато ви предупреждавахме, че ще дойде мачка за погачка, вие се превивахте от смях, нали?
Агитаторите от дебелите коли се размърдаха.
- Това - рекоха - вече е минало и заминало. Никой не живее само с миналото, има бъдеще, има светлина.
- Дайте - викат - да забравим. Каквото било - било. Отваряме нова страница. Вече наистина всичко ще зависи от народа, от това, което кажете вие. Важното е сега да помислите, да постъпите мъдро и да гласувате за нас.
Казваме им най-спокойно:
- Нъцки.
- Защо? - питат те.
- Дойде мачка за погачка!
- Ние - викат - можем още много да работим за благото на народа. Ще престанем да лъжем, а сме готови и на други отстъпки. Трябва да гласувате мъдро и да ни подкрепите и този път. Иначе ще направите голяма грешка.
- Нищо. Грешките трябва да се повтарят. Поуките от тях са продължителен процес.
- Ама всичко ще се разпадне! - казват ни те. - Ценностите ще са разпилеят, сигурността е в опасност, а демокрацията ще рухне без вашия глас!
Ние слагаме край на разговора:
- Каква полза, че демокрацията е пред вратата ни, когато ние не сме си вкъщи!
После ние пак кротко си седим на припек, а дебелите коли бързо-бързо се отдалечават от нас.
