София е един от градовете с най-стара история в Европа. Проучванията от последните няколко години допълниха информацията и направиха миналото на града още по-интересно. Важното обаче е то да е видно и достъпно за всички.

В последните няколко археологически сезона учените доказаха, че още 7 хил. години пр. Хр. в района на сегашния квартал "Слатина" е създадено първото по-голямо селище в Европа на преселници от Близкия изток - т. нар. неолитни земеделци. По това време в Европа все още е мезолит - хората оцеляват със събирачество и лов, докато на Изток са овладели земеделието и скотовъдството. "Донасяйки първата цивилизация в Европа, те превръщат София в един от мостовете между Изтока и Запада", обяснява столичният зам.-кмет по култура и образование Тодор Чобанов. "Говорим за първостепенно неолитно селище над 100 дка. Разнообразните търговски връзки се доказват по наличието на керамика, която колегите датират от тази епоха", категоричен е зам.-кметът.

По думите на Чобанов откритите находки там са уникални. Най-голямата изненада за археолозите е къща с размер над 150 кв.м, която е най-голямата, откривана в Европа от този период. Мраморна статуетка на богинята Майка, каквато може да бъде видяна в различни краища на Европа, е друга от находките в "Слатина". Любопитното е, че артефактът е изработен от мрамор, а не от глина, дърво или друг камък, каквито са се използвали по това време. За такива цели мраморът влиза в употреба 2000 години по-късно. Сред находките е и технологията, по която неолитният човек е правил хляба си. Хората по това време са използвали бобови култури и зърно, като по всяка вероятност са ги оставяли предварително да ферментират и са получавали продукт, много подобен на съвременния хляб.

През годините



археологията в "Слатина" е напълно занемарена от общината



Още през 70-те години на миналия век голяма част от селището е унищожена при строителството на бул. "Шипченски проход" и околните пространства. Плановете на общината са всичко открито да стане достъпно за гражданите още догодина. "Там има различни собственици на отделните терени. Сключили сме договор с БАН, тъй като основните собственици са общината и БАН", обясни ситуацията зам.-кметът. Ще бъде изградена градина с експонирани археологически ценности и малък детски образователен център - музей, който да показва възстановка на живота и технологиите, използвани от неолитния човек.

Територията на днешна София е населявана от тракийски племена, пристигнали тук през трето хилядолетие пр. Хр. Останките от тази епоха обаче не са много. Единствената по-знакова находка, датирана в периода I-VIII век пр. Хр., е символично погребение на тракийски цар от Казичене, което може да се види в Музея за история на София. Смята се, че тя е уникална по рода си в нашите земи - тялото на царя отсъства, което може да се дължи на различни причини - например, ако е убит по време на война извън царството си. На мястото на тялото му са поставени три съда един в друг, като най-вътрешният е масивна златна купа от 1.5 кг, символизиращо самото тяло на царя. Интересното за археолозите е, че по такъв начин са полагани и фараоните - винаги в три саркофага, като най-вътрешният е от чисто злато.

С течение на времето обаче тракийското население започва да се претопява. Първият спад в числеността му започва с пристигането на римляните, които се съюзяват с тракийското племе серди. Именно



на тях кръщават и новосъздадения град Сердополис



Траките толкова бързо свикват с бита и нравите на римляните, че в средата на I век политическата им автономия изчезва и техните първенци успешно се вписват в римската аристокрация.

Интересните събития в Антична Сердика обаче идват в началото на II век, когато император Траян решава да развие града като важен политически, военен и икономически център. След това император Марк Аврелий издига първите му крепостни стени, части от които са запазени и до днес. Около 250 година за първи път Сердика става столица на римска провинция. По-късно тя е определена за столица на диоцез - седалище на управителя на няколко провинции. Според историците възходът на града се дължи на факта, че Балканите са родно място на няколко римски императори - Галерий, последният голям гонител на християните, е роден в околностите на Сердика, останалите са Аврелиан, Диоклециан, Константин Велики, Юстиниан Велики.

От началото на VI век до управлението на император Ираклий градът продължава да бъде един от най-важните византийски римски градове. Според експертите малко след това е изоставен от римляните, така както и множество населени места в Северна България. Причината е огромният военен натиск върху Константинопол, който първоначално се упражнява от персийската империя, а по-късно от арабите, които в рамките на 100 години го обсаждат на няколко пъти. В началото на VII век, когато е последната персийско-аварска обсада, гарнизоните на всички градове, вероятно и сердикийският, са



изтеглени и изпратени да защитават столицата и не се връщат повече



"От 9 септември до началото на 70-те години т.нар. народна власт има изключително негативно отношение към цялата антична древност на България и конкретно на Сердика. Римската империя се смята за упадъчно време, робовладелството е заклеймено, а античната цивилизация - принизена. По тази причина не се полагат съществени усилия за изучаване и опазване на културно наследство в София. Всички проведени археологически проучвания до средата на 70-те години са само в контекста на строежа на големи сгради. В края на това десетилетие обаче настъпва обрат в държавната политика и се създава резерватът "Сердика-Средец". Именно тогава започват и разкопките на Западната порта на Античния град - понастоящем в съседство с бул. "Тодор Александров" и метростанция "Сердика II", тъй като в зоната по онова време е било замислено да се строи нова сграда на общината. Част от откритите там находки сега са експонирани в двора на президентството и археологическия комплекс около ротондата "Св. Георги". В този период се изгражда и подлезът на Министерския съвет. Така в началото на 80-те години за първи път античното наследство на Сердика се появява на картата на града. Това обаче не успява да спаси много знакови структури под Партийния дом, президентството и Министерския съвет. "Неслучайно проектът за метростанция "Сердика II" беше неофициално променян пет пъти - първоначалната визия на строителите беше да се изгради паркинг - но стана ясно, че има изключително добре запазено културно наследство, и с волята на държавата и общината се стигна до изграждането на



подземен музей от 15 хил. кв.м, какъвто няма никъде в Европа",



хвали се с известните на всички разкопки при софийското Ларго Чобанов.

През последните 4 години Столичната община възобнови разкопките при Западната порта. Археолозите откриха находки с датировки от различни периоди. На първо място е самата порта, която има няколко етапа на съществуване. Тя е построена по времето на император Марк Аврелий и представлява типична римска укрепителна система с големи издялани каменни блокове, подредени в мощна крепостна система. Този вход на града е преработван няколко пъти, като най-съществено е преустройван през VI век по времето на император Юстиниан Велики. Тогава на много места са изградени допълнително кули, които се виждат и днес. Основният материал, използван за строителството им, е тухлата. При разкопките на Западната порта е установено още, че през VI век тя е умишлено запушвана заради аварското нашествие.

Пак при Западната порта е открит околовръстният път на римския град, който минава покрай крепостните стени. Той е използван с две основни цели - от военните патрули, които охраняват стените, и от търговците, които преминават, за да не прекосяват центъра. "Открихме една изключително представителна сграда от базиликален тип, която започва в района на Западна порта и свършва в подземния музей на "Мария Луиза". Тя най-вероятно представлява 100-метрова християнска базилика с ширина 30 метра, което я прави една от най-големите християнски постройки от късната античност, открити по нашите земи", допълва Чобанов. Мозайката на базиликата по целия под е с до 8 цвята. Горният й слой, който датира от VI век, не е съхранен, но долният от IV век е в добро състояние. Намерени са и много тухли с печати на константинополските ателиета, което доказва тезата, че често в Сердика по имперско нареждане идват да работят строители от Константинопол.

Плановете на Столичната община са Западната порта до "Тодор Александров" да бъде превърната в градинско-паркова среда с малко пространство за провеждане на културни събития. За да се случи това обаче, на изток от нея в момента общинската фирма "Софпроект" проучва как ул. "Вашингтон" да бъде "изчистена" от комуникации - под нея минават магистралният топлопровод и канализация. "Вече има договорки с някои от собствениците на частните терени. Евентуално ще минем през тях и ще достигнем подземния музей на бул. "Мария Луиза" до ЦУМ, така че ще свържем Западната порта с Източната", съобщи Чобанов.

Друго от Антична Сердика е пространството около църквата "Св. Неделя". Сведенията, които към момента археолозите имат, се датират в периода II-VI век. Причината за липса на много останки е, че след атентата през 1923 г. по нареждане на властите църквата е буквално преизградена, при което и площадът около нея е съществено преработен - изградени са нови трасета на улиците и трамваите. Това пък наложило нивото на площада да бъде свалено с около 2 метра. "Свързването на античния комплекс на Ларгото с пл. "Св. Неделя" ще бъде много по-трудно. Там няма как да се премине без прекосяване на подлеза на "Св. Петка". Лишени сме от възможността да разгърнем подземен комплекс от типа на този, който е по бул. "Мария Луиза" в долната част и на Ларгото", обяснява заместник-кметът. В момента общината търси други решения как да станат достъпни намерените под площада пред "Шератон" находки. Едно от тях е на пешеходно равнище да бъдат поставени експозиционни прозорци, през които минувачите



да разглеждат археологията буквално под краката си



Преди да започнат проучванията при църквата "Св. Неделя", археолозите очакваха да открият Форума на Сердика. Още в началната фаза на разкопките обаче се оказа, че няма форум, а дворцов комплекс с приблизителни параметри 125 на 75 метра. Според експертите зданието е преустройвано многократно и е свързано с утвърждаването на града като столица на провинция през III век. В него са открити 3000 сребърни монети от 50 година след Хр., както и още 200-300 монети, които обаче все още се почистват и не може да се посочи точната им датировка. "Тъй като в този втори случай сумата не е голяма, се смята, че става въпрос за парите на иконома на двореца, с които е пазарувал", разяснява Чобанов.

Друго място, което Столичната община възнамерява да проучи, е градинката пред хотел "Рила", оставена незастроена, защото при изграждането на хотела е открит дворцов комплекс. Учените смятат, че останките му продължават и под градинката и най-вероятно става въпрос за една от представителните градски резиденции - т.нар. Константинов квартал.

Идеята на общината е навсякъде, където има открити останки от античното минало на София, те да бъдат разкрити и представени. Целта е градът да получи статут в списъка на ЮНЕСКО в категориите културен пейзаж или исторически градове.