Публичното пространство е пълно с противоречиви тълкувания, свързани с едно или друго положение при задържането на едно лице от органите на МВР. Дали има веднага право на адвокат, дали може да се свърже с близките си, при какви обстоятелства може да има задържане, от кой момент се броят максимално предвидените 24 часа, в които МВР може да задържа някого, за случаите, в които някой може да бъде проверяван и т.н., и т.н.

Погледнато реално обаче, нещата са си казани много ясно и почти изчерпателно в закона - в случая в закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Този закон е казал ясно, че полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице само в точно определени случаи:

- за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;

- когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;

- при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;

- на контролен пункт, организиран от полицейските органи;

- по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.

В чл.72 от горепосочения закон пък е посочено кога точно полицейските органи могат да задържат когото и да било. Може да бъде задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това може да се случи и на човек, който "след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба". Именно това е едно от най-разтегливите основания, с което много трябва да се внимава. Защото на практика всичко - думи, действия, знаци, тичане, затискане на врата и какво ли не друго, може да бъде изтълкувано като съзнателно пречене.

Може да бъде задържано и лице, което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред, или излага живота си или живота на други лица на явна опасност. Полицията има право да задържи и някой, когато е невъзможно да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70. Според въпросната разпоредба установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Ако не може с тези способи, то полицията може да задържи съответния човек и да го заведе в управлението. Може да бъде задържано и лице, което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт. Същото може да се приложи и за лице, обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест.

Веднага след това ЗМВР урежда правата на задържания. Така например, ако задържаното лице не владее български език, то незабавно трябва да се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език. Всеки задържан има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът пък трябва да се произнесе по жалбата незабавно. От момента на задържането си лицето има право и на защитник. Изрично е посочено и че за задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания. Освен това полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. Посочено е дори, че задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.

В чл.73 от ЗМВР пък изрично е определило, че на едно задържано лице не могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на предвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа. От този кръг са изключени единствено задържаните избягали затворници, както и арестуваните по искане за екстрадиция и Европейска заповед за арест, като законът мълчи какви права биха могли да им се ограничат в повече на тях. Така или иначе в масовия случай на задържане трябва да се ограничава единствено правото на придвижване.

Иначе законът разпорежда, че при всяко задържане трябва да има писмена заповед, в която да е посочено името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, както и фактическите и правните основания за задържането. Трябва да има данни, индивидуализиращи задържаното лице, дата и час на задържането. Законът използва и този текст, за да подчертае отново правата на задържания. Така в писмената заповед изрично трябва да е посочено правото на едно лице:

- да обжалва пред съда законността на задържането;

- на адвокатска защита от момента на задържането;

- на медицинска помощ;

- на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

- да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин;

- да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си. Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице. Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел. Заповедта за задържане се вписва в специален регистър. Копие от заповедта задължително се връчва на задържаното лице срещу подпис.