Човек и добре да го управляват, огладнява и тогава трябва да яде. Нещо в този смисъл казах на управляващите и те ме изпратиха в Министерството на алтернативното изхранване. А там опашка. Народ! Наредих се най-отзад и докато ми дойде редът да вляза при министъра, вече се олюлявах от глад.

- Гладен съм! - подходих делово.

- На точното място сте! - благо ми се усмихна той.

Загледах го в ръцете какво ще ми даде да дъвча, костюмарят обаче отиде при големия библиотечен шкаф и заровичка там, а в това време коремът ми тихо куркаше.

- Готварска книга ли търсите? - не издържах. - Няма нужда, аз знам всичко наизуст - пет яйца, малко сланинка...

Той потръпна, изгледа ме:

- Не опошлявайте разговора!

- Искам да ям!

- Ще ядете! Алтернативно.

Изведнъж се паникьосах:

- Абе, какво правите вие, бе?!

Той пак бе самата благост:

- Изхранваме населението. Но не просто така! Гражданите се оплакват от ниски доходи - ние им предлагаме алтернативни начини за задоволяване на най-основната потребност, храната.

- Да захапем детайлите - предложих примирен. - Що за алтернативни начини за нахранване предлагате на гладните граждани?

- Красиви, при това познати от векове.

- Чакайте, чакайте, да не им препоръчвате, като няма хляб, да ядат пасти?!

Той се натъжи:

- Защо така цинично?! Разберете, ние не сме циници, напротив, ние сме чувствителни, културни хора и затова препоръчваме друго - духовна храна!

Мозъкът ми задъвка тази мисъл:

- Духовна... В смисъл на... Духовна?

- В най-конкретното значение на това понятие. Духовната храна е екологична, питателна, има за всеки, стига да я пожелае.

- Бъдете по-конкретен, дайте пример!

Той пак отиде до библиотечния шкаф:

- Всичко е много просто - като огладнееш, прочиташ някое стихотворение и се засищаш.

- Просто така?

- Просто така. Няма по-мощно засищане от това с духовна храна!

- Значи огладнявам, стихотворение... и ще съм сит?

- Точно така! Искате ли да опитаме?

- Искам! - изкурках.

Министърът взе тънка книжка:

- Слушайте тогава! Робърт Бърнс! "В цъфналата ръж"! В превод на Владимир Свинтила! Класическа вкусотия! Да ви е сладко!

- Благодаря! - примляснах.

Той зарецитира с много чувство:



- Идейки си запъхтяна

вечерта веднъж,

Джени вир-водица стана

в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени

пламва изведнъж.

Бърза, мокра до колени,

в цъфналата ръж.



- Извинете, господин министър! - прекъснах го несмело.

- Да?

- Тук не е ли подходящ момент, момент, така да се каже, гениално предвиден от поета, в който да получа едно ръжено хлебче?

- Ръжено хлебче? - ахна той. - За да го ядете? Да роните навсякъде трохи?!

- Грубо казано... Нещо такова...

- Да-а... Ние толкова се стараем, търсим алтернативни начини, а вие все гледате да опошлите разговора! Предлага ви се духовна храна, вие - ръжено хлебче!

- Добре, де, добре! Може ли поне да повторите още веднъж втория куплет, та да го оглозгам интелектуално по-добре!

- Разбира се!



Джени зъзне цяла, Джени

пламва изведнъж.

Бърза, мокра до колени,

в цъфналата ръж.



Ако някой срещне някой

в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого веднъж...



Нататък сигурно го знаете, а ако не го знаете, ей го къде е.