...Ще ви разкажа едно чудновато произшествие, случило се на баща ми по време на избори в същия този град, - каза Сам Уелър. - Докарал той дотук каретата, било изборно време и една партия го наела да достави избиратели от Лондон. Вечерта, преди заминаването, комитетът на другата партия му изпраща тайничко пратеник, той го последва, оня го води в голяма стая... множество джентълмени, планини от книжа, пера, мастило и тям подобни. "А, мистър Уелър" - дума джентълмен, настанен в кресло. - Много се радвам да ви видя, сър, как я карате?" - "Много добре, благодаря ви, сър, - казва баща ми, - надявам се и вие да се чувствате нелошо." - "Добре съм си, моля, приседнете, сър. О, аз ви познавам, знаех ви, когато бяхте момченце." Баща ми сяда и се опулват с джентълмена един срещу друг. "Не ме ли помните?" - дума джентълменът. "Не мога да твърдя, че ви помня", казва баща ми. "Това е много странно", казва джентълменът". "Много", - потвърждава баща ми. "Вероятно имате слаба памет, мистър Уелър". - "Да, много е слаба", казва баща ми. - "Така си и мислех", казва джентълменът. И налива му той чаша вино, котка го, разправя колко добре се разбира с конете; баща ми, нормално, се разкисва от кеф и вино и накрая оня му тиква в ръката банкнота от 20 лири. - «Много е лош пътят оттук до Лондон, казва джентълменът. «На места пътят е тежък за минаване", казва баща ми. - «Особено около канала, струва ми се, при Боунсфорд», - казва джентълменът. «Пагубно място, правилно казвате", кима баща ми. «Тъъй, мистър Уелър, ние знаем, че сте прекрасен кочияш и с конете можете да постигнете каквото си искате. Всички ние много ви обичаме, мистър Уелър; така че ако стане нещастен случай, когато карате насам избирателите, и ако те се изтърсят в канала без вредни последствия, значи тия пари са си за вас. - казва джентълменът. "Вие сте твърде добър, - казва баща ми, - и за ваше здраве ще изпия още една чаша вино. Изпил го, после прибрал парите в потаен джоб и се поклонил за довиждане...

- Няма да повярвате сър, - продължи Сам, с неизразимо безсрамие загледан в господаря си, - че в същия този ден, като карал избирателите към Итънсуил, каретата му се преобърнала на точно онова място до Боунсфорд и всички до един се изсипали в канала.

- И всички благополучно се измъкнали оттам? - бързо попита мистър Пикуик.

- Ами как да ви кажа...- много бавно заговори Сам, - изглежда, че един стар джентълмен им се губел при броенето, знам, че му намерили шапката, но била ли е при нея и главата му или не, не съм сигурен. Но ето ви най-странното и удивително съвпадение, според мен: след онова, което наговорил онзи джентълмен, каретата на баща ми се преобърнала на онова същото място и в същия ден!

- Да, несъмнено, много странно обстоятелство, - каза мистър Пикуик. - Но, Сам, почистете ми шапката, де. Сам, чувам, че мистър Уинкъл ме вика на закуска...

____________

В оригинала няма никакъв Боунсфорд, измислица е на преводача. Отгатнете защо.