|
| 'Драсти, чаууу! |
- Кво става?
- Искаме - вика един - да се срещнем с премиера. Да му кажем, да споделим с него.
- Какво има толкова вие да му казвате? - питам ей така, за спорт.
- Да му кажем, че той загуби последните избори!
- Хубава работа! Точно вие ли ще му го кажете. Че телевизорът от сутрин до среднощ само това повтаря. То всички май само за това говорят.
Друг от тълпата излезе по-напред и вика:
- Всички това говорят, ама премиерът не ги чува! Той още не е схванал, разбрал и проумял, че е изгубил изборите, а и много други неща покрай тях.
- И вие дойдохте да му го кажете, така ли?
- Аха!
- Той вас ще ви приеме и ще ви чуе!
- Да.
- Вие акъл нямате! - обобщих след тези глупост.
- А, така значи - обидиха се тези, които ме чуха. - До днеска си траехме и бяхме най-готините и най-разбраните, а сега, когато искаме да кажем на премиера, че той е капо и валат - акъл нямаме!
- Нямате! Нито ще ви чуе, нито ще ви види, нито ще спре при вас!
Онези вдигнаха рамене.
- Сигурно си прав. Но до днес никога не ни е подминавал. Спираше при нас да ни каже колко километра инфраструктура е направил вчера, колко блока е санирал днес и какво планира за утре. Громеше тъмното минало и враговете и строеше светлото бъдеще! Дето се вика - пишеше историята пред очите ни!
- Спираше и да ни каже, че държавата има нужда от овчари и козари, а не от такива като нас! Право в очите ни казваше, че ние не ставаме и за чеп.
- Аз помня - намеси се и трети, - как идваше при нас и ни обясняваше, че сме с кофти закваска, но той ще ни оправи, ще ни поправи и ще ни вкара в релси.
- Да, бе, да! Идваше при нас премиерът, спираше, говореше с хората. Знаеш ли колко снимки сме си направили заедно? Толкова дузпи е вкарал пред очите ни във вратата на противника. Идваха тогава с автобуси да ни взимат, да ни карат по стадионите и ние да се радваме непринудено заедно с премиера.
- Губите си времето. Премиерът е загубил, оставка е надиплил, а вие просто си нямате друга работа.
Едни от опашката вдигна глава:
- Ние работа нямаме от много време. И това искам да му кажем на премиера. До сега той изобщо не ни чуваше!
И други вдигнаха глава.
- Знаеш ли колко неща имаме да му казваме на премиера! Досега все той ни говореше, казваше нещо, после се мяташе на колата и отминаваше. Време е и нашата дума да се чуе!
- Важно е премиерът да разбере защо е изгубил битката, да вземе мерки и теглилки.
- Ако този път ни подмине, сутрин ще се събужда с главоболие, а вечер ще клечи сам пред телевизора и ще спори с него!
- Искаме да говорим, да говорим, да говорим. Дано все нещо му влезе в главата. Толкова години събирахме! Направили сме организация, списъци от хора, както си му е редът, опашката е съгласна да чака до края.
- Не знам - викам им, - ама май не сте уцелили момента. Доколкото разбрах от телевизора, премиерът вече няма да идва тука, в сградата на правителството. Целият министерски съвет са се натоварили на самолет и сега облитат родината. Снимат от въздуха всички постижения на властта, отбелязват си най-подробно всичко, което са направили за народа. Губите си времето тука. Те си хвъркат най-спокойно, а вие клечите на студа.
- Ех - рече един от хората, - дано да съм жив, като кацнат!
- И аз, и аз, и аз - рекоха още хора от тълпата.
Не ми се чакаше на такава дълга опашка, обърнах се и си тръгнах.
за статията