Усамотих се по линия на кръговрата на водата в природата; и като се върнах в кухнята, не щеш ли, до масата седнал Барак Обама, а край печката до жена ми се върти Мишел! Ето че мъжът с черен костюм и със слушалка в ухото, който подпираше стената в антрето, не е бил плод на стрес от поскъпването на зелето на зеленчуковата борса, както склонният ми към катастрофизъм мозък реши! Жена ми забеляза как зяпам президентшата и ми направи физиономия, от която панелът зад гърба ми се напука още малко. Американецът откъсна поглед от суровата туршия в купата на масата и скочи на крака:

- Благодарим за гостоприемството! Минавахме наблизо, през Гърция, та се отбихме с булката!

- Говорите български?! - шашнах се.

- Подготвихме се с Мичето, като му се видя краят на мандата! Отдалеко, че да е леко!

Той се засмя и насочи към мен юмрука си, който заразглеждах облещено, но забелязах жена ми да прави физиономии и се сетих, та и аз свих юмрук и се поздравихме неформално. После седнахме край масата, а Обамовица постави пред мъжа си чиния и вилица:

- Как ще пиеш ракията - с лед или направо?

- А как ли се прави правилно, Миче?

Двамата ме погледнаха. Окопитих се:

- Ако е направо, ще й усетите най-добре вкуса, обаче с лед ще свалите градуса под точката на самозапалване.

Жена му явно бе умница, защото само кимна и тръгна обратно. Висока, стройна, здрава - не жена, а шести американски флот - повече няма да кажа, че жена ми може да чете, знаете как е.

- Ще прощавате, ама защо й викате на госпожата Миче? - попитах - Нашата пропагандна машина години наред я представя като Мишел.

- Да караме на "ти"! - махна с ръка той. - Свои хора сме!

Мишел-Мичето донесе чаша и купичка с лед и ги постави пред президента с думите:

- Заповядай, Баровец! И да не вържеш кънките!

Това ме принуди да се замисля, но умело го прикрих, влязох в ролята на домакин:

- Гледай сега тука! - взех шишето и го завъртях. - Синджирлия! Лее се като олио!

Сипах, а той следеше действията ми с огромни детски очи. Сетне пусна в чашата си бучка лед.

- Наздраве! - казах; и понеже и ние сме галантни, надигнах чаша и към женорята край печката, той старателно повтори.

Те кокетно отговориха, след което продължиха да разбъркват нещо в тиган. Забелязах, че вратата на хладилника не е затворена докрай, стърчаха гигантски пуешки крака. Обама обясни:

- Армаган, да хапнете другата седмица за Thanksgiving day.

Обамовица му се закани с пръст и американецът бързо се поправи:

- Денят на благодарността. Съжалявам, има още трески за дялане! Ама с Мичето се стараем, преодоляваме, научаваме!

- Какво? И защо?! - не издържах, та поставих нещата ребром.

- Ще се местим с булката и децата да живеем във Врачанско. Харесали сме си едно село, хиляда къщи, обаче я има двайсет човека в тях, я няма. Рай! Мичето ще си пресади зеленчуците от моравата, новият да не ги изпотъпче с обувките си за голф, аз известно време ще бича айляк, пък после ще видя какво ще правя.

Замислих се открито, дъвчейки зелено доматче, той ми подражаваше, без замислянето, де.

- Добре сте решили - съобщих изводите. - И добре усвоявате. Обаче защо подготвен кадър като теб, дялан камък, да седи така? Тука президент вече си имаме, ама премиерски пост се оваканти, еврокомисарски, парламентарни разни, кандидатираш ли се, какъвто искаш, такъв ще бъдеш!

Той замаха с ръце:

- Не! За такива работи мераклии много! Байгън от държавници! Затова в София е гъчкана, пък Северозападът пустее! Там има нужда от хора! Прав ли съм, Миче?

Тя му се усмихна откъм печката и разбрах, че е прав.