За вас не знам, но аз нямам нищо против това тротоарите да са разбити. Върви човек, гледа в краката си и намира разни полезни неща - я фас, я недояден геврек, а веднъж попаднах на цяла петолевка!
Затова никак не се изненадах, когато се препънах в нещо меко в тъмното. Погледнах - Ха! Пак погледнах - тоя път - Ах! Какви неща губят хората! Много разсеян народ се навъди напоследък.
Пред мен бързаше някакъв, свирнах му да се обърне.
- Кво пак има?
- Извинявам се за безпокойството, но тук гледам, властта се търкаля по улицата, да не сте я изпуснали вие?
Оня се фръцна, погледна отгоре-отгоре, колкото да не е без хич.
- Не съм аз - рече. - Тая власт не е оная власт. В смисъл - не оная, която ми трябва. Ако на вас ви трябва - вдигнете си я и си я влачете със здраве!
Тая няма да стане - на мен чуждо не ми трябва. Погледнах назад - и там един се отдалечаваше почти тичешком.
- Ало - викнах, - господине с шапката, тая власт да не сте я изпуснали вие? Търкаля се тук, ще вземе да я задигне някой, който не трябва!
Оня само погледна през рамо и каза, тоя горещ картоф, който иска, да си го вдига и на рамо да си го носи, той не бил за едната власт, а заради принципа, каузата и още нещо, но не можел да си спомни какво, защото бързал, но утре ще си спомни и ще го сподели в сутрешния блок.
Вдигнах властта, не е добре така да се търкаля по улиците, тежичка се оказа, но успях да я отнеса в полицията.
- За какво ми влачиш тук тоя боклук - рече намусено дежурният. - Това да не ти е бюро "Загубени вещи"!
- Те тия бюра, ги закриха - казах. - Пък според мен това е ценен предмет - редно е да се предаде на длъжностно лице за отговорно пазене, докато някой се сети, че я е изгубил и си я потърси.
Докато дежурният се чудеше как да ме отпрати, нахлу зачервен дебелак.
- Някой да е предавал тук изгубена власт?
Дежурният се зарадва:
- Ей я на - човекът току-що я предаде - гепи и бягай!
Дебелакът повдигна гнусливо властта с два пръста откъм единия край и я заоглежда.
- Кво сте й направили - гледай тук как е скъсана, направо - съдран чувал! От тая страна пък има леке, това ако е от петрол - няма изпиране! И дупка от цигара - вие на пияна глава ли сте я ползвали! Чували ли сте колко народ е изгорял, защото е заспал пиян с цигара в устата и му се е подпалила чергата! Вие какво искате - чергата на цялата държава ли да изгорите!
Трябваше да се намеся.
- Вижте, - казах - тя че не е като за пред хората, не е, но пък вие ще я преперете хубаво, ще почистите лекетата от предишния неизвестен собственик, ще позакърпите дупките, ще я лъснете, ще я пазите, - да ти е драго да я гледаш! И после ще ходите да я показвате гордо по света и у нас - да видят хората каква власт си имаме! Не като едно време!
Дебелакът се фръцна и рече като съм такъв патриот, що не взема да изпера властта аз, ами търся да хързулна на друг да се цапа с тая работа. Дойде дежурният офицер, изгледа ни и разпореди да си взимам намерената вещ и да си ходя, преди да ме е задържал за двадесет и четири часа за притежание на общественоопасни предмети и разнасянето им по неподходящи места.
А що не накара властта да ти дъхне, ми може да е препила и се пльокнала на улицата, а не се търкаля от зор да се каля.
Ми хората пари дават да си купят власт. Властта требе да се цени и да и се помага, а ако е махмурия, да се подпре, че какви
ли не перверзници скитат наоколо и кой знае какво може да и направят?!