Отново се заемаме с анализ на "диалогичния Борисов" - във връзка с прононсираната по много пъти и начини теза, че през втория мандат на Борисов се наблюдава политическо и личностно израстване, което го е направило по-диалогичен, отстъпчив и не толкова уверен в собствената си непогрешимост (както Сталин през Втората световна война станал едва ли не сдържан в главорезанието и божествения ужас, който вдъхвал).

Политологът Първан Симеонов доразви тази теза - Борисов в оставка бил още по-ограмотен политически и човешки: "Забелязвате ли - казва г-н Симеонов пред агенция "Фокус", - той напоследък звучи доста по-смирено, доста по-мъдро дори".

Не забелязваме, но вярваме на политологията като приблизителна наука.

"Извинете за оценъчното съждение - продължава политологът, - не е моя работа да го правя като изследовател, но сме свидетели на по-различен Борисов - доста по-опитващ се да бъде политически последователен и искрен в поведението си."

Съгласни сме отчасти: свидетели сме, това е вярно. На съвсем същия Борисов - може би с някои нюанси, които сега ни се губят.

Според П. Симеонов: "Неслучайно за мнозина е учудващо как сега той заявява, че страни от всякаква власт, от това да има еврокомисар и т.н. Тук виждаме демонстрация на принципност от страна на Борисов, времето ще покаже дали това е искрено или не."

Учудващо е за мнозина, защото краката на обществената памет са къси. Всъщност Борисов играе почти същата игра като 2013, когато сдаде властта - точно по същия начин тропа обидено, чумери се, кле се, че не иска власт, за която е изгубил доверието. Пак така като любовница, към която са охладнели, откърти сълза и заяви, че не се чувства обичан. Точно по същия начин се тръшка и тогава, и сега, очакваме всеки момент да вдигне кръвно и да легне съсипан в Правителствена - също като през 2013, когато захвърли властта на улицата и се търкулна в болничната постеля, където прие посещение на патриарха.

С две думи позицията на Борисов представлява следното: Обиден съм, наранен съм, не се чувствам достатъчно обичан, чупете си главите; който иска - да прави кабинет, мене не ме занимавайте. Аз пак ще отида на избори и ще натрия носа на всички. Пак ще бъда най-обичан, това е моето легитимно отмъщение. "Азъ есмъ".

Както е казал поетът - не че не е красиво, но просто е много грозно.

Хрумна ни един алегоричен образ във връзка с маниера на Борисов да се освобождава от хора, които чувства виновни за отнетата обич - както ненужни за ББ вкупом и поотделно станаха Искра Фидосова, Трайчо Трайков и други личности. Това е начинът, по който Борисов къса листенца от маргаритка, за да провери любовта на народа: обича ме, не ме обича. Само че къса глави на хора от дългата си резервна скамейка.

Как ли ще постъпи с Цачева този диалогичен, помъдрял, смирен и разсъдлив нов човек?