|
| *** |
По време на приватизацията, за която не ни е много приятно да си спомняме, някой каза, че сме нация от лапнишарани. Още тогава се наложи уточняване на появилото се разделение - едни само да лапат, а другите да са балъци.
Разбира се, банкерите празнуват най-наперено. Странно защо обаче това не е ден и на политиците. Несправедливо е някак си. Както е известно, банкерите и политиците са като дупе и гащи. И току се чуе "Кой ми такова в гащите?", какъвто е незабравимият пример с КТБ.
Има и други незабравими примери - как еди коя си частна банка си пълни гушата с държавна (политическа) подкрепа. Спомнете си смяната на документите за самоличност. Вместо паспорт - лична карта. А кешовото плащане беше премахнато. Уж за удобство на гражданите, но не уточниха за кои. Процедираше се само по банков път, и то само чрез една банка (пак за удобство на някои граждани!). Обаче за всеки документ (лична карта, международен паспорт, шофьорска книжка и контролен талон към нея) се изискваше отделен превод. Стигна се и до куриоз - преводът за талона беше чувствително по-скъп от самия талон. Но както се казва, това си беше нещо съвсем нормално за една ненормална държава. И като се сетите, че смяната на личните документи обхвана целокупното население, сигурно ще си представите какво е било нагушването по банков път, ако не ви е бедна фантазията. Но да не мислите, че нещо се е променило - което е в ущърб на гражданите, остава завинаги!
Важното е, че политиците винаги мислят за нас. Даже премиерът заяви в едно интервю, че оставя малко мазнинка да има държавата. Сигурно, за да се пържат балъците.
Но да се върнем на Никулден и да седнем край трапезата. То това си е май и ден за размисъл.
- Ех, колко риба имаше едно време! - сеща се един. - Свръхулов!
- То и сега магазините са пълни с риба - кротко отвръща друг.
- Но тогава цената на рибата - намесва се трети - беше в пъти по-ниска от тази на месото. - А за свръхулова е абсолютно вярно. Черноморските РеКета пълнеха пазара и комбинатите. Да не говорим за траулерите ни из морета и океани. Че и развъдниците и язовирите бълваха...
- Чудеха се какво да я правят толкова риба - клати паркинсонно глава първият. - Имаше даже рибен ден в цялата страна. Всеки вторник. В ресторантите сервираха кюфтета, кебапчета, шницели и карначета от риба.
- Мани, мани - усмихва се вторият. - Всеки вторник, независимо от сезона, София миришеше на риба като черноморски град през лятото! Нямаше нужда да ходим на море...
- А сега е предимно внос.. - замисля се третият. - Как ликвидираха селското стопанство, разбрах. Помня ги ликвидационните съвети, бяха все от компетентни в тази област... Я бръснар, я фризьорка, я селски идиот... Ама как се затри рибното стопанство, така и не разбрах.
Мда... Но понеже стана дума и за траулерите, сетих се за един мой приятел - викахме му Морския вълк. Веднъж ми каза:
- Абе, ние се занимавахме с риболов, ама работехме и по съвместителство. Често, тръгвайки с траулера, пълнехме трюмовете с някаква стока, която разтоварвахме пътьом. Ама една нощ ни надушиха и трябваше да изхвърлим всичко в морето. Щото носехме марково шотландско уиски, но произведено у нас. Няколко тона уиски...
- Леле - рекох, - кой знае колко са ги цепили главите после рибите!
- Ааа - разсея ми съмненията той, - траулера след нас също го надушиха и си изпразни трюмовете в морето. Караше произведен у нас аспирин. А знаеш кой единствено има право да произвежда аспирина.
Яяя, ама Никулден се падна във вторник - честит ви рибен ден, лапнишарани!
