Уважаеми г-н Илчев,

Въпросите ми към вас са:

1. Откъде идва голямото самочувствие на царските депутати, които с всички действия досега показаха, че са дилетанти в политиката? Всички знаят, че в парламента те влязоха благодарение имиджа на г-н Сакскобургготски.

2. Въпреки принципа на представителна демокрация в България не смятате ли, че общественото мнение за кризата в Ирак също трябва да се вземе под внимание (около 80% от гражданите са против военни действия и участие на страната ни в тях)?

3. Не смятате ли, че след като сте дошли с обещанието да възродите националната гордост на българина, вече станалите клишета приказки за "малката", "незначителна" България и лакейското ни отношение към САЩ, от които зависи влизането ни в НАТО, са, меко казано, недостойни?

4. Кой носи отговорност за несъгласуваните действия на кабинета и НС (визирам министър Паси), които напоследък доста често поставят страната ни пред свършен факт, и кога ще последват наказания?

Маргарита Табакова, по мейла



Уважаема госпожо Табакова, определянето на царските депутати като "дилетанти в политиката", на което се натъкнах в началото на вашите въпроси, извика в паметта ми заглавието на една от най-добрите книги на Булат Окуджава - "Пътешествие на дилетанти". Преди много десетилетия "дилетант" има доста интересно съдържание, различаващо се от смисъла, който влагаме днес в същата дума. Но да приемем, че сме се разбрали: говорим за една категория хора, чиито личностни и/или професионални качества се поставят под съмнение.

Да, има в 39-ото народно събрание, както впрочем и в състава на предишните народни събрания, депутати, към чиито качества и колегите им, и обществото имат основателни претенции. Някои от тях са и в НДСВ. В 39-ото НС те без съмнение влязоха "благодарение имиджа на г-н Сакскобургготски". До юни 2001 година дилетантите поради отсъствието на г-н Сакскобургготски от българската политическа сцена влизаха благодарение имиджа на съответните политически сили, на други лидери, на привлекателни програми или просто се промъкваха в суматохата на междупартийните борби. Обществото и тогава забелязваше този факт и реагираше критично, което прави чест на обществото, не на системата, даваща шанс на дилетанти.

Тъй като през цялото десетилетие на прехода си бях в България, не се изключвам от мнозинството българи, които си задаваха простия въпрос "Какво правят тези там?". Някои народни представители получиха трайни псевдоними, по оригиналността на които можем и днес да се досещаме колко и каква работа са свършили в предишните състави на НС. Някои казват, че е ставало дума за грешки на растежа. Сигурно обясненията за това явления са повече от едно. Големият въпрос очевидно е как да се сведе до минимум броят на дилетантите в българския парламент. Засега доминиращата идея е да се търси алтернатива в един радикално различен избирателен закон.

За мен е трудно да определя голямо ли е самочувствието на царските депутати. Сигурно някои от тях са с прекалено самочувствие. Аз лично предпочитам хората, които предимно тихо си вършат работата. Разбира се, самочувствие е нужно, когато се защитава една позиция. Няма как от трибуната на парламента да се полемизира с опонентите, като кършиш пръсти или триеш с носна кърпичка очите си. Естествено трябва да правим разлика между кухото и напомпано самочувствие на дърдорковците и самочувствието на знаещите хора. И тук, г-жо Табакова, искам да споделя с вас, че знаещи хора в групата на НДСВ има достатъчно. Около мен седят неколцина от тях - опитни юристи, финансисти с модерно образование, университетски преподаватели, медици с изключително реноме, специалисти в конкретни области. При нас май няма апаратчици, търкали столовете в различни "парт- и проф-" комитети през годините. Но групата ни е голяма, а и като парламентарно мнозинство по-често привличаме вниманието с едно-друго.

2. С общественото мнение за войната в Ирак мисля, че съм запознат добре. Следя динамиката на нагласите и в другите страни по света. Не е нужно да си разменяме цифри, илюстриращи недоволството на хората от различни държави заради войната в Ирак. Това недоволство е голямо, което пък е напълно разбираемо. Аз бих се смутил, ако 80% от гражданите бяха за войната. Тук изненада няма. Но има поводи да си задаваме и допълнителни въпроси: наистина ли съвременното общество достигна в своето развитие състояние, при което войната да бъде завинаги изключена като средство за регулиране на отношения и неутрализиране на бъдещи заплахи; наистина ли модерният свят трябва да бъде сдържан във всички случаи, вместо да действа превантивно; наистина ли политиците и правителствата трябва да следват изключително данните от социологическите проучвания и призивите на демонстриращите за мир, или в определени ситуации трябва да поемат отговорност за гарантирането на мира и бъдещето? Политиците и правителствата отговарят за днес, но и за утре. Особено за утре, когато не 80, а 100% от гражданите може, не дай боже, да запитат "къде сте спали, когато под носа ви някой си е правил и купувал бомби и отрови или е отглеждал болни мозъци?"

3. Националната гордост на българина, както и на гражданина на която и да е държава се крепи върху разнообразни опорни точки, само част от които са в историческото и културното наследство. Горд е човекът с материални възможности, с гарантирани права, със защитени живот, чест и имущество и с перспектива. Всичко това формира и статута на държавата. Днес българите се борим за нов статут на държавата ни, за да го превърнем именно в достоен статут на всеки от нас. Позволете ми да дам един пример. Интересувате се от един човек, защото смятате да работите с него. Отваряте файла (или биографията) му и разбирате какво е учил, какво може, с какво се занимава, дали е успявал или се е провалял и даже има ли шофьорска книжка или не. Горе-долу така е и с държавата. Отварят й файла и виждат - не е член на НАТО, не е член на ЕС, не е в състояние да изработи и поддържа ясна позиция по остър международен проблем, не желае и не може да сътрудничи с големите играчи, сгушила се е някъде там на своя планински полуостров и чака да я оценят... по достойнството й?! Мисля, че без да сте съгласна с мен, все пак ме разбирате, госпожо Табакова.

4. Несъгласувани действия между кабинета и НС аз досега не съм откривал. Представата за някаква несъгласуваност се формира и внушава от опозиционни политици. Как иначе биха ви намеквали за собствената си непогрешимост и превъзхождаща ни квалифицираност, ако не оповестяваха често и шумно "грешките" на кабинета и парламентарното мнозинство? Спомнете си как само преди няколко месеца бяхме обвинявани по темата АЕЦ, че сервилничим пред Европейския съюз! Сега по три пъти на ден се чува обвинението, че загърбваме Европа заради Америка. Дълбокото ми убеждение е, че следваният курс е правилен, друг въпрос е колко труден е той между острите рифове на разбуненото световно море. Колкото до министър Паси, ще повторя нещо, което и неприятелите му признават - работи с нечовешки обороти, а вече моето лично мнение е, че го прави за България.



Уважаеми г-н Илчев,

Само преди няколко дни парламентът и правителството на България изразиха особено патетично своята почит към жертвите на холокоста. Не се ли чувствате омерзен от двойствената политика, която подкрепяте - почит към жертвите на една война и подкрепа на друга, еднаква по своята същност война?

Не считате ли, че с позицията, която вие и вашето мнозинство взехте въпреки неодобрението на българския народ, отворихте входната врата за бактериологичния тероризъм в България?

За американските ви приятели се внася дори питейна вода, но нашите деца се къпят в българските езера и реки, играят на българските площадки и поляни, консумират това, което нашата флора и фауна раждат. Как ще ги опазите от холера, антракс, тетанус, енцефалит и т. н. Нима мислите, че иракският народ ще ни прости за своите жертви? Не, никой не прощава на продажниците!

Яна Мандаджиева, ж.к. "Толбухин", Бургас



Уважаема госпожо Мандаджиева, благодаря ви, че сте забелязали как българските парламентаристи отдадоха почит към жертвите на холокоста. Това беше по-скоро дълбоко осмислен акт, придружен с припомняне на значими факти от историята ни, които чужденците не знаят, а не толкова патетика. Но ако отстрани извънредното заседание на НС е изглеждало патетично, догодина може да се помисли и по този въпрос.

Да се слага знак на равенство между Втората световна война и войната в Ирак и особено между субектите им е сигурно доста голямо изкушение, но е напълно некоректно. След войната в Ирак няма да се изграждат концентрационни лагери, иракските граждани няма да се превръщат в роби или опитни мишки в лабораториите на победителите и земята им няма да се превръща в провинция на някакъв Райх. Те ще живеят свободно, без ужасната мисъл, че с едно хрумване на великия им вожд може да се превърнат в пушечно месо на поредната война срещу поредния съсед. И всеки иракчанин ще може да задава и най-предизвикателните въпроси към хората във властта, така както вие правите това в свободна и демократична България.

Изобщо парадоксално е да търсим доказателства за това, че сегашната военна кампания не повтаря нито природата, нито целите на агресорите от Втората световна война. Мнозинството българи не отхвърлят свалянето на режима в Багдад, те спорят за това дали са били изчерпани всички други средства.

Втората част от вашите разсъждения се приближават до една почти апокалиптична картина, в която "нашата флора и фауна" са обект на предполагаема атака с бактериологическо оръжие с катастрофални последици. Вие твърдите, че иракският народ ще ни отмъсти. Не познавам народи, които да отмъщават на други народи. При политиците и държавниците обичайното чувство за мъст обикновено е трансформирано в хладнокръвно обмислена политика на реваншизъм. Кой обаче след очакваното сваляне на Саддам ще посмее да развие реваншистка и при това ефективна идеология, така че да сблъска иракския народ с българския. Много по-вероятно е България да участва във възстановяването на Ирак след конфликта. Преди няколко години ние се бояхме, че безвъзвратно ще влошим отношенията си със съседите ни сърби по време на косовската криза и бомбардировките над Югославия. Тогава също сътрудничехме с коалицията, а днес експертите твърдят, че никога българо-сръбските отношения не са били в по-стабилно и обещаващо състояние.

Но потенциална заплаха от терористични актове наистина съществуват, госпожо. Съвременният тероризъм се оказа добре организиран, мощно финансиран, асиметричен, изненадващ и свиреп. Той не прави разлика между виновни и невинни. Дори по-често се стреми към удари срещу невинни, за да внуши, че управляващите са политически отговорни за удара или практически безпомощни да го предотвратят. Съветът да не взимаме страна, да си мълчим, да не участваме в нищо, за да не ни забележат, не върши много работа. Той означава да се откажем от модернизирането на страната ни и включването й в семейството на развитите държави. Той е съвет да не излизаме от пещерата, защото навън ще ни срещнат кръвожадни зверове. Оня ден генерал Бойко Борисов каза в едно телевизионно предаване разбираемо и мъдро: "Не може да си приятел с всички. Ако си приятел с всички, никой не ти е приятел." Аз съм съгласен с него, а вие?



Г-н Илчев, въпросите ми към вас са следните:

1. Защо не заемете национално отговорна позиция вие, госпожите Надежда Михайлова, Гергана Грънчарова, господата Свинаров, Паси и "Ко" и да изпратите своите скъпи рожби да се бият срещу диктатора Саддам Хюсеин, за да утвърждават с оръжие в ръка демократичните ценности, за които непрекъснато говорите на топло и спокойно в парламента?

2. "Народните избраници" и техните семейства имат ли вече осигурени противогази и скривалища и с чии средства?

Г-н Илчев, моля ви, отговорете съвсем лаконично, без да ме просвещавате. Вие сте журналист и само много мъничко време "народен избраник" и познавате световните проблеми, позволявам си да кажа и с извинение, само фасадно и едностранчиво.

Благодаря ви предварително за честния отговор.

З. Димитрова, Пловдив



В парламента, госпожо Димитрова, е топло толкова, колкото в нормално отоплявана сграда. Дали там е спокойно, може да се спори. Винаги е любопитно как депутатите изглеждат в очите на гражданството. Според една от крайните представи депутатът е необичайно същество, което яде повече от другите хора, защото му плащат повече, отколкото на другите хора, уредил е всичките си близки на също толкова топли и спокойни места и затова е станал толкова безгрижен, че почти се наслаждава на страданията на избирателите. Неотдавна моят млад колега Сергей Станишев каза, че там, в парламента, сме най-мразените хора в България. Не помня някой да му възрази. Което пък е свидетелство за някаква мащабна форма на гузна съвест.

На мен продължава да ми се струва, че в българското Народно събрание има много достойни и качествени хора. Работата им е променяла постепенно законодателството ни, усилията им и в този парламент в повечето случаи водят до модернизиране на българската държавност и изграждането на такава среда, в която да намираме възможности за по-добро развитие. Вие предварително ми благодарите за "честния отговор" и дотук аз мисля, че бях честен. Призовавате ме освен това да ви отговоря лаконично. Ще спазя и това условие. И така "народните избраници" и техните семейства нямат осигурени противогази и скривалища или ако имат това, се смята за част от валидните за всички граждани в София планове и ресурси.

Второ, никой не изпраща ничия "скъпа рожба" на бой срещу Саддам Хюсеин. Мъжете от контингента са доброволци! Някои от тях са два пъти доброволци - когато са подписвали договор за професионална служба във въоръжените сили, и когато са се кандидатирали сами за участие в контингента. Те са пълнолетни, зрели, обучени и индивидуално мотивирани. Спекулации от рода на "ще изпратят войничетата да ги избият" трябва да се отхвърлят от интелигентните хора. За мен лично изразът "скъпи рожби" предизвиква, кой знае защо, малко по-друга асоциация. Като че ли децата на някои хора в нашата държава са наистина в едно по-особено положение и обществото проявява нормален интерес към възможностите, които такива семейства са осигурили на "рожбите си".

Би било полезно например вестник "Сега", домакин на нашия задочен разговор, да вземе да проучи и да публикува къде и за колко пари се учат децата на депутатите, но и не само на депутатите. Моите са тук, пишат им двойки, когато не са чели, пращат им повиквателни, след като навършиха 16.

Боя се да не сметнете, че ви просвещавам и затова свършвам с едно изречение - да, журналист съм по образование и до 1995 година така си изкарвах хляба, като зад тази фасада се опитах да посъбера малко знания за световните проблеми, но ми е трудно да отговоря дали съм успял.



Уважаеми г-н Илчев,

Моля ви, отговорете на следните въпроси.

1. План 2004 за реформа на БА след месеци ще приключи, но какво на практика се получи? Тактическите звена са максимално редуцирани за сметка на козметични размествания във висшата армейска администрация. Нещо повече! След 2000 г. в ГЩ и Главните щабове се нароиха нови дублиращи, паразитни структури. Те се утвърдиха в кадрови дела за съхранение на свои хора със съмнителни способности и жалка професионална биография.

2. В БА няма нормативна база, позволяваща производството на офицер в звание "подполковник" без завършена Военна академия независимо от заеманата длъжност и специалност. От тази законосъобразна привилегия са облагодетелствани десетки офицери. Докога от БА ще се освобождават майори със завършена ВА, а подполковници без този образователен статус ще служат? Второто висше образование не е ВА.

С уважение: Офицер от резерва Иван Христов, София



Уважаеми господин Христов, ще се опитам да ви отговоря максимално точно, което би било най-подходящо спрямо професионално-прецизното становище на човек като вас, офицер от резерва.

С План 2004 Министерството на отбраната си постави за цел да осигури необходимия отбранителен потенциал, за да бъдат гарантирани суверенитетът и сигурността на страната, да бъде защитавана нейната териториална цялост в случай на агресия, да бъде ефективно подкрепяна външната й политика за мир и сигурност и да бъдат постигнати целите на стратегията за присъединяване към Европейския съюз и НАТО.

Затова Министерството на отбраната, Генералният щаб, Главните щабове на видовете въоръжени сили и поделенията на българската армия се реорганизират. В хода на тази реорганизация личният състав от въоръжените сили се редуцира по строго определени правила. Те рядко оставят на служба хора със "съмнителни способности и жалка професионална биография".

В съответствие с чл. 128г от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България критериите за подбор при извършващите се организационно-щатни промени са:

-по-висока квалификация;

-по-висока атестационна оценка.

При подбора кадровите военнослужещи, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, се освобождават от кадрова военна служба преди всички останали.

Правилникът за кадровата военна служба регламентира необходимите минимални образование, специалности и военна квалификация, които трябва да притежават офицерите и сержантите от въоръжените сили, за да заемат длъжности, изискващи определено военно звание.

За длъжности, изискващи военно звание "майор", те са: висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър" и завършена военна академия или курс за съответната длъжност.

За длъжности, изискващи военно звание "подполковник" и "полковник": висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър" и завършена военна академия или академичен курс със статут, приравнен на военна академия.

За длъжности за кадрови военнослужещи, за заемането на които не се изисква образование и квалификация, придобити във военно училище (длъжности за кадрови военнослужещи от научно-преподавателския и научноизследователския състав, лекари, фармацевти, финансисти, юристи и др.) необходимите минимални образование, специалност и квалификация се определят със заповед на министъра на отбраната и са в зависимост от спецификата на всяка длъжност.

Кадровите военнослужещи, които не отговорят на образователните и квалификационните изисквания за заемане на определена длъжност, се освобождават от длъжност и кадрова военна служба според несъответствие съгласно нормативната уредба по Закона за отбраната и въоръжените сили и Правилника за кадрова военна служба.



(На останалите въпроси депутатът ще отговори в някой от следващите броеве)