Да се шегуваш с трагедиите - не е етично. А след трагедия вестниците са обсебени от печалното събитие.

Тръгваме по тънкия лед на събитията - България е в посттравматичен стрес от трагедията в Хитрино.

Трагедията си е трагедия, професионалистът няма време за човешки чувства и съображения: "Пръв на място - кореспондентът на "Монитор", съобщава "Телеграф", защото "Монитор" не излиза в неделя. Не че разликата е грандиозна - една Мама ги е раждала тия две издания, на един Шиш се въртят всички техни кореспонденти, редактори и други човешки същества, ангажирани в предприятието. Така че кореспондентът на "Монитор" е пристигнал едва ли не преди пожарната и Бойко Борисов.

Последният си плю на дланите, сложи изражението на ярост и печал и се хвана за работа: "Ако е човешка грешка, на никого няма да му се размине", цитира тежката му дума "24 часа". Думата е наистина много тежка, но за разлика от един взрив например - думата дупка не прави. Така приказваме, щото се нагледахме на осъдени виновници - за трагедиите в "Индиго", на улица "Алабин" (помним ли ги?) и т.н. Тия отговорни лица изгниха по затворите, ако, разбира се, съдът на собствената съвест може да вкарва в затвора. Казват, че това е най-страшният съд - любимият на Доган Достоевски например ги разправя някакви такива в "Престъпление и наказание".

Ама на нас Достоевски ни е малко наивен :)

Ще ни се да има и нормален съд, пък с душевните мъки да се разправя Институтът по психология на МВР или в краен случай Министерството на здравеопазването.

Съдът обаче лесно се не реформира.

Христо Иванов - бивш министър на правосъдието и бивш автор на "После", има амбиции в тази посока. Сега се хванал, та направил партия, но правилните вестници никак не го окуражават: "Роди се агнешката партия", не ликува"Телеграф"; "Ексминистърът, който топеше страната си пред Европа, кръсти формацията си "ДА България", погнусен е "Стандарт".

Барем вестниците съдят строго.