Прегази ме валяк. Вярно, насън, но ме прегази валяк! Е, сънуваният валяк е виртуален, така че не болеше чак толкова, даже ми стана любопитно да си гледам прегазената долна половина сплескана като палачинка на асфалта.

Тъй като беше на сън, линейката дойде светкавично, докторът ми бодна инжекция и каза, че ей сега ще ми мине, а дотогава той ще почака при мен, за да е сигурен, че всичко е наред. На сън нещата имат логика и приличие, не като наяве!

Светкавично цъфна и телевизионен екип - да отрази произшествието. Светна прожектор, операторът кимна иззад камерата, каза, че работи и репортерка мушна зеленикав микрофон под носа ми.

- Как се чувствате?

- Сплескан - отвърнах.

- Какво почувствахте, когато валякът ви нагази?

- Ами - като притиснат от валяк.

- Сигурно болката е била неописуема. Бихте ли я описали за нашите зрители?

- Доста болеше.

- Неописуема болка се чете в очите на пострадалия - каза репортерката на камерата. - Радваме се, че ви правим съпричастни на човешкото нещастие!

Това, с радостта, не го разбрах, но на сън нещата си имат логика, макар и своя, така че единственото, което може да направи човек, ако не иска да се събуди, е да си я следва.

- Колко време чакахте линейката? - продължи репортерката.

- Не съм сигурен... Бързичко дойде. Но така ме болеше, че ми се стори цяла вечност...

- Цяла вечност се е бавила неотложната медицинска помощ - заключи репортерката. - Ние няма да оставим нещата така и ще проведем журналистическо разследване за причините, довели до това забавяне. А дотогава - прекъсване за реклама!

Прожекторът угасна, репортерката започна да се суети наоколо.

- Може ли да пуснете онова, дето свети отгоре на колата - помоли докторът. - За по-напрегната атмосфера. А вие, сплесканият, нали няма да възразите, ако ви помоля да навиете това, което е било десният ви крак на търкалце, за да станат зрителите още по-убедително свидетели на вашето страдание и почувстват още по-силна съпричастност?

Послушно си навих крака на руло - все пак, човек не всеки ден попада в телевизорите на хората, а докторът посумтя малко, но светна лампата. Рекламите свършиха, а атмосферата отново стана напрегната.

- Отново сме с прегазения от валяк наш сънародник - рече на камерата репортерката. - Бих искала да ви попитам - какви са според вас причините за катастрофалното ви премазване? Движеше ли се валякът с превишена скорост?

- Ама това е валяк - казах. - Каква превишена...

- Според свидетеля, който е и потърпевш, валякът е навлязъл в кръстовището с превишена скорост, и то каква - заключи репортерката. - Според вас какво трябва да предприемат властите, за да се избегнат подобни ужасяващи инциденти в бъдеще? Какво трябва да предприеме властта?

- Не знам - рекох. - Мен днес ме нагази валяк, а властта - отдавна...

- Това е плосък хумор - направи ми на изключен микрофон забележка репортерката. - Властта вече долетя да изкаже своето съчувствие и съпричастност, ние излъчихме репортаж в директното включване, но вие сте били зает егоистично с личните си сплескани проблеми и сте пропуснали събитието. Така че, макар и със закъснение, няма да е зле да й благодарите в ефир веднага след рекламата за най-мека тоалетна хартия. Като споменах тоалетна хартия, бихте ли си навили и другия крак на търкалце - като тоалетна хартия? Зрителите трябва...

- Майната ви - казах, - не съм чак толкова сплескан!

И се събудих.

И като се събудих - видях зеленикав микрофон над главата си, прожектор, камера и репортерка.

- Какво почувствахте и какви чувства изпитахте, когато ви удари керемидата по главата?

Валякът беше за предпочитане.