Моделът на спецправосъдието, в което бяха вложени милиони, за да наказва справедливо и бързо организираната престъпност, е изначално сбъркан. В двете наказателни съдилища се гледат малко дела, престъпници с тежки обвинения се измъкват с условни присъди, прокуратурата безкритично се съгласява да сключва споразумения с тях, а съдът ги одобрява.

Тези шокиращи изводи са направени в доклад на Върховния касационен съд (ВКС), който е направил преглед на работата на двете специализирани съдилища. Те и спецпрокуратурата заработиха в началото на 2012 г. Двете институции бяха замислени от първото правителство на Бойко Борисов с идеята делата срещу организирани престъпни групи да се гледат бързо и компетентно. Нито една от двете институции обаче не оправда очакванията. Спецпрокуратурата потъна в интриги между началници и заместници, а от шумните й акции срещу митничари, катаджии и граничари нищо не излезе. Съдът също не показва завидни резултати.

"Зададената от законодателя предметна компетентност на специализирания наказателен съд е непрецизна и произволна, определена при пълна липса на концептуалност и визия", пише в анализа на ВКС.

Идеята бе този съд да гледа делата срещу престъпни банди, но от анализа става ясно, че магистратите масово се занимават с мерки за неотклонение, разпити и др., а делата на практика са 8-10%. Процесите масово приключват със споразумения и се налагат условни присъди или пробация. Когато все пак се налагат ефективни присъди, често осъденият вече е излежал срока, докато е бил в следствения арест, и изобщо не влиза в затвора. Още по-стряскащото е, че тази съдийска снизходителност се демонстрира по дела за тежки престъпления като контрабанда с участието на митничари, лихварство, въоръжена престъпна група, наркотици, тежки случаи на трафик на хора и др.

"Одобряваните обаче от решаващия съд споразумения с наложени санкции - пробация и лишаване от свобода, за срок от 6 месеца до 3 години, с приложение на института на условното осъждане за тежки престъпления, внушават безнаказаност. Освен това прави впечатление, че по някои дела определеното на подсъдимите наказание, освен че е силно занижено, е и в размер на изтърпяното до този момент като мярка за неотклонение задържане под стража и/или домашен арест, което сочи за безкритичност от страна на съда при одобряването на такива споразумения и незачитане на принципите за определяне на наказанието", пише в анализа на върховните съдии.

Документът бе разгледан на вчерашното заседание на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, която се съгласи с критичните изводи, съобщи "Правен свят". "Мисля, че това е достатъчно, за да се преоцени цялостната концепция и визия за развитието на специализираното наказателно правосъдие", заяви Галина Карагьозова. Председателят на ВКС Лозан Панов каза, че докладът ще бъде изпратен на правосъдния министър в оставка Екатерина Захариева, а по-нататъшните решения трябвало да се вземат от Министерския съвет. "Той трябва да послужи за преосмисляне на идеята за създаване на тези специализирани съдилища", каза той.

Едва ли ще има някаква реакция от страна на правителството и парламента. Още когато бяха създадени специализираните съд и прокуратура, началниците на спецобвинението твърдяха, че компетентността им е прекалено широка. Въпреки десетките милиони, които потънаха за ремонт на бившата сграда на ДАНС на ул. "Черковна" в София, до днес апелативният спецсъд например има само една зала. Първоинстанционният също постоянно се оплаква от липса на зали.

Идеята за бързо правосъдие също бе забравена през изминалите три години. След шумните акции на прокуратурата обвиняеми митничари и катаджии обикновено биват освободени от ареста, а накрая получават и оправдателни присъди. Едновременно с това някои дела по стара традиция се точат години. Такъв е случаят с едно от делата "САПАРД", прехвърлено в новия съд, защото е срещу престъпна група. Там са делата срещу Алексей Петров и Гриша Ганчев, които също не могат да минат дори през първата инстанция. Делото за фалита на КТБ също бе прехвърлено на тези институции. То изобщо не е стигнало до съда.

Наскоро Захариева предложи спецсъдилищата да гледат и делата за корупция срещу депутати и висши чиновници, за да се използва по-пълно капацитетът им. Тази идея бе подложена на критика от Съюза на съдиите.