|
| *** |
- Моля ви да записвате всяка една дума. Това ще бъде словото, което ще произнеса при напускането на поста. Идва този момент колкото и на нас да не ни се иска. Ние сме цивилизовани хора и трябва отдалеч да сме готови за сетния час.
Екипът отвори скъпите си папки и приготви новите химикалки.
- Най-важното е - рече президентът, а екипът му усърдно зашари по хартията, - че успяхме да убедим всички, че съм президент на народа, а ние си останахме президентство на една единствена партия. Ние с вас удържахме натиска на гражданското общество да станем президентство на целия народ. Това е невъзможно, всички го знаят! И напълно излишно. Кой е народът, какво е обществото, бих попитал? Тези, които не гласуваха за нас ли? Тези, които показват кукиш на партията ни? Или тези, които толкова години се подиграват с нас! Не. Те не са нашия народ и ние не станахме президент на тези хора.
Президентът си пое дъх и рече:
- Нещо повече. Ние спряхме да ги слушаме, отказахме да ги виждаме по улиците, никога не протегнахме президентската си ръка към тях. Този народ напълно си заслужаваше нашето управление.
Екипът му съвестно отбелязваше всяка негова дума.
- По-нататък - продължи президентът - единствено аз ясно посочих врага в нашата страна и извън пределите на родината. Особено извън пределите! Аз пръв с думите си прекроих граници и пространства само и само да изоблича врага, който ни дебне отвсякъде, аз пръв бръкнах в очите на руската мечка и на известни агресори от арабски произход. Знаете ли колко похвали и потупвания по рамото получих? Да - усмихна се широко президентът, - вие най-добре знаете и трябва подробно да ги опишете за историята.
И продължи:
- Нашите задгранични партньори поискаха ние сами да изтрием с гума разните псевдореволюционери и набедени герои от учебниците и програмите в училищата. Отстоявахме ли това тяхно желание! Да, макар и не пряко. Да, макар и завоалирано. Успяхме ли? Отчасти. Но поне имаше дебат и голяма дискусия сред масите. А това е много важно за един президент - да може да предизвика дебат!
Президентът закрачи из кабинета си.
- Ние подкрепихме всяко действие на правителството, колкото и глупаво да беше това. Така ли е? Така е, че оттатък! Отстъпваме небето си на други сили, за морската територия дори не задаваме въпроси, а за сушата непрекъснато затваряме очите си. Дадохме рамо и на реформата в здравеопазването, нищо че това не е нито реформа, нито здравеопазване. Ръкопляскахме на всички прекратени сделки. Подкрепихме взимането на нови и нови кредити и тяхното харчене на тъмно. Викахме ура всеки път, когато управляващата партия набутваше в ъгъла опозицията и я размазваше с процедурни трикове и непозволени удари под кръста. Подкрепяхме всяка провалена кауза, която правителството предлагаше на нашите партньори, защото без подкрепа сме за никъде. Издигахме за разни ръководни постове по света хора, които не ставаха и за регулировчици, но бяха наши близки, приятели и верни съратници.
Президентът спря, а екипът му вторачи поглед в него.
- Това - рече той - в най-общи линии е истината за нашия мандат! Но ние знаем, че никой не се интересува от голата истина. Вашата задача сега е да стъкмите прощалното ми слово така, че нищо от това, което ви казах, да не остане в него. Нито една дума не бива да излиза от този кабинет!
- Всички - продължи президентът, - очакват напудрени отчети и сладки приказки. И ще ги получат!
После обобщи:
- Нас не ни оцениха през целия ни мандат, едва ли някой ще го направи и сега, в края ни. Така че пишете смело, сипвайте набухватели и шербетни слова и не се притеснявайте. Вашият президент е зад вас! Сигурно после ще коментират, че това е един калпав отчет. Нека! Какъвто народът, такъв ще е и отчетът!
