Сега, казват, опашки няма. Да, опашки няма, но има опашка. Ако това беше епос, щеше да е Опашка. Ако беше пост в социална мрежа, щеше да ОПАШКА. Това обаче е ежедневие и затова човекът чакаше на опашка. А чака ли човек на опашка, рано или късно редът му идва и той обикновено казва:

- Добър ден.

В зависимост от възпитанието си, възнаграждението си и степента на контрол над дейността му човекът зад гишето някак отговаря. Този отговори:

- Добър ден! С какво мога да ви бъда полезен?

Човекът сподели:

- Аз, такова, за социалната помощ идвам.

- Разбира се... - С отработено чукване с показалец чиновникът принтира спретната разписка в два екземпляра и я поднесе - подпишете тук, ако обичате...

Практиката е показала, че колкото по-далеч от министерския пост е даден човек, толкова по "министерски" е подписът му и конкретният човек потвърди правилото. Чиновникът прибра където трябва разписката, каза:

- Благодаря, довиждане!

Сетне изпадна в състояние, което при компютрите се нарича хибернация. Посетителят почака секунда-две, пък се обади:

- Извинете, обаче парите не ми дадохте...

За разлика от компютрите, чиновникът се активира мигновено:

- Удържах ги заради неплатени данъци.

Мъжът се ококори:

- Ама, нали тук давате социалните помощи?!

Чиновникът потвърди:

- Да, но освен това събираме данъци, такси и глоби, защото работим по системата "всичко на едно гише".

- Как така работите по тая система?!

Онзи зад гишето отговори отработено:

- Работим, защото е по-ефективна. Сам видяхте как за няма и минута вие си получихте социалната помощ и си платихте данъците.

- Ама...

- Налага се - чиновникът продължи някак неформално. - Забелязали сте сигурно какъв глад за квалифицирани кадри има в държавата. Не можаха министър-председател и една дузина министри да намерят, та какво да говорим за стотици чиновници по различни направления, отрасли и пера.

Посетителят очевидно смилаше мисловно чутото подобно на пиле, клъвнало непознато червейче. Миг по-късно тръсна глава и проплака:

- Искам да се оплача!

Другият бе напълно готов:

- Разбира се, имате това право! Слушам ви?

- Какво ме слушате?!

- Оплакването ви слушам!

Посетителят светна:

- А, значи наистина "всичко на едно гише"!

Отсреща имаше доволно кимване:

- Точно така, това гише е и за оплаквания. Кажете сега от какво сте недоволен?

Мъжът категорично заяви:

- От вас съм недоволен!

Чиновникът трепна, опечали се:

- Защо, какво не свърших?! Социалната помощ получихте ли си - получихте си!

- Ама...

Другият продължи:

- Данъците ви уредих ли - уредихме!

- Ама...

Чиновникът изведнъж трепна:

- Момент! Това копче на якето ви съвсем се е разхлабило, ще падне. Стойте малко мирен...

Служителят тръгна да излиза от мястото си. Посетителят се сви като бит не само в училище, но и след това:

- Какво правите?!

Служебното лице свали иззад ревера си игла с конец и вдъхновено я забоде където трябва:

- Шия ви копчето, нали разбрахте - всичко на едно гише...

- Аз си искам помощите! - жално вметна другият.

- Не мърдайте да не ви убода!... Така... Готово, честито!

Мъжът огледа резултата:

- Я, как хубаво го зашихте!... Обаче аз пак съм недоволен, защото...

Чиновникът се прибра зад гишето, прибирайки прилежно иглата на мястото й.

- Ей, вечно сте недоволни! - подхвърли над рамо. После седна отвъд гишето. - Освен това времето ви изтече, заповядайте утре пак, но сега освободете място за следващия, вижте каква опашка се е извила! Следващият!