Извика ме шефът да ми обясни заданието.

- Заради редовните неразбории голяма е вероятността учебниците за малките ученици да не са готови навреме - каза ми той.

- Това го пишем във вестниците всяка година, шефе!

- Ами тогава бягай в министерството да спретнеш дописка!

Тръгнах. По пътя си обмислях стратегия за действие. Най-добре да подходя остро, ще нахлуя при най-главния и ще ударя с юмрук по бюрото му - "Няма ли най-сетне да решите този проблем?! Срамота!"

Не, по-добре ще е да подходя логично, ще вляза при главния и ще кажа: "Вижте, ясно е, че всяка година има първолаци, ясно е, че те учат по буквари, ясно е, че тръгват на училище наесен, значи тези три неща трябва да се осмислят заедно и проблемът ще се реши!"

Абе май най-добре е да подходя конструктивно, ще вляза при когото ме пуснат и ще попитам какво може да се направи, за да се реши проблемът.

Пуснаха ме при някакъв експерт. Той плескаше кюфтета, като от време на време си записваше нещо в омацан с кайма бележник.

- Здравейте! - казах. - Ще обядвате ли?

- Какво говорите - засегна се той, - подготвям помагало за училищата със засилено изучаване на математика!

- Ами учебниците за най-малките ученици? - атакувах го фронтално.

На него не му мигна окото, усмихна ми се в лицето:

- Проблемът вече е решен! Екип експерти създадохме универсален български буквар, който ще е постоянен и няма да се преиздава всяка година.

- Какво е съдържанието на този буквар и кое го прави универсален?

- Съдържанието го прави универсален. То е съобразено с потребностите на живота и дава отрано най-важните знания на малките палавници.

- Как те ще усвояват нашето "а", "бе" по новия универсален буквар? Аз помня, че за да запомним буквата "а", на нас ни показваха агне?

- Днес децата са много по-интелигентни - изгледа ме с упрек той. - Ще се учат на четмо по табелки за обозначаване на масите в ресторант. "А" - английска група, "Б" - белгийска група, и така чак до "Я" - японска група.

- Как стои въпросът с писането? - поинтересувах се.

- Към буквара е приложен учебен бележник-кочан, в който първолаците ще записват продиктуваните от учителя поръчки - "шкембе-чорба", "шницел", "кюфтета", "бяло вино" и прочее, развиващи писмените им навици думи и словосъчетания.

- Кажете ни за смятането. Подозирам, че няма да става както едно време, с ябълки и круши?

- Защо да не става? Ето ви една задача от буквара... Той отри изцапаните си с кайма ръце във вратовръзката си и разлисти учебника - Иванчо има 10 килограма круши по 3 лева килото, колко лева ще има той, като ги продаде?

- Трийсет лева! - отговорих уверено.

- Грешка! - стрелна ме изпод вежди експертът. - Като продаде крушите на чуждестранни туристи по 2 лева бройката, в края на деня Иванчо ще има 198 лева. Седнете си, слаб две.

- Благодаря - казах. - Не за двойката, а за интервюто.

- Моля,моля - отговори ми той и пак заплеска кюфтетата.