Биляна Петринска е родена на 22 януари в София. През 1994 г. завършва Театрален колеж "Любен Гройс". Оттогава до 2005 г. преподава като асистент на проф. Елена Баева. Дебютира през 1994-та в ролята на Пепеляшка в театър "Възраждане". От 1998 г. до днес е в трупата на Народния театър. С "Казанова" на реж. Диана Добрева обикаля Франция с 60 представления. Има десетки роли в киното и телевизията: "Следвай ме", "Английският съсед", "Време за жени" и др. Занимава се активно с озвучаване на тв поредици и филми. Ново и различно амплоа за актрисата бе да участва във Фестивала на оперното и балетното изкуство - Стара Загора, където в спектакъла "Матрьошка" чете Пушкин и пее.

----

- Очевидно сте артист с много дарби. Как стигнахте до оперното пеене?

- Пея от малка. Майка ми е разказвала, че още като бебе съм издавала пеещи звуци по цял ден... И като дете пеех при Борис Карадимчев. В училище бях в хора и във вокалната група. По-късно, когато започнах актьорското си образование, преподавателят ми по музика ми препоръчваше сериозно втора кариера - искаше да ме изпраща в Италия при Дарина Такова. И ето сега, години по късно, аз съм нейна частна ученичка. Животът е най-големият режисьор! Такова е изключителен професионалист, много взискателен, отворен към новото. Обмисляме идеи за съвместна работа, където да се включа доста по-активно с пеене. Има знаци, които са категорични. Бях поканена от Христина Ангелакова за участие в Моцартовите дни в Правец. Имаше сериозен кастинг и участвам в проекта на диригента Йордан Камджалов. След успеха със Симфония 9 на Бетовен в зала "България, сега подготвяме "Реквием" на Моцарт. Предстоят концерти в София, Пловдив и Варна през пролетта на 2017 г.

- Толкова години доказвате себе си на театралната сцена. Как?

- С работа. Не се сравнявам с никого и бягам в собствената си писта. Просто се занимавам с градежа си, както мога и го разбирам. Работила съм и работя с едни от най-добрите режисьори и благодаря за тези срещи, но те като че ли се броят на пръсти. Трябва да има нови хора, които да бъдат пробвани, да им бъде даден шанс за да се развиват. Трябва и младите да бъдат и по-активни, да променят. Иначе се затваряме в едни същи навици, което не е творческо. Няма и много кастинги в нашата система - аз съм "за" кастинг дори в рамките на една щатна трупа. Няма опитност и срещи, разговори, пазарът е малък. Няма дори достатъчно интересни уъркшопи за поддържане на средствата на актьора: тяло, глас - чрез танц, музика. Аз където мога, ходя. Скоро бях на уъркшоп за американски мюзикъл. Дори надникнах и в такъв по творческо писане. Творбите на пишещите млади хора не стигат до реализация. Но това са процеси, които се отглеждат. Ние не отгледахме пишещи драматургия млади хора. Ние дори трудно общуваме помежду си поради "недостиг". Недостиг на доверие.

- В този ред на мисли: как се отрази на професията театралната реформа? Одобрявате ли днешния модел на финансиране - чрез броя продадени билети?

- Не искам да се превръщам в един от всички, говорещи наляво и надясно и разбиращи всичко. Ако съм мениджър или на директорски пост, ще ви отговоря от първо лице и позицията ми ще е личен опит. Знам само, че не може на всички "поравно", но и не може да се абдикира от проблема с държавното финансиране и подкрепа. За огромно съжаление ние нямаме достатъчно личности, организации, фондове, фондации, които да влагат в изкуство, да подкрепят конкретен театър и за тях да е чест - дори само, че имат лични ложи там например. Със сигурност времето на "държавната хранилка поравно" свърши и това е ясно. Но моделът все още се търси.

Изкуството както е за народа, така има за цел и да го възвиси, а не да го кара злободневно да се хили. Това не е тв шоу. Тук точно е "тънката червена линия". Културата трябва да е национален приоритет, особено в трудни времена. В Италия след войната първото нещо, което се възстановява, е операта "Ла Скала". Изкуството съгражда и изгражда духа. Облагородява. Резултата от липсата на образованост и елементарна култура виждаме ежедневно. Това го допуснахме всички.

- Във филмите "Следвай ме", "Английския съсед", "Време за жени" създадохте запомнящи се образи. Но роли за актриси от вашето поколение сякаш много не се пишат...

- Не само ролите за нашето поколение са проблемни, но и роли за жени въобще. Липсата на съвременна драматургия е голям проблем. Като че ли сме малко встрани от теченията по света като драматургия. За силни сценарии да не говорим. Озвучавам доста мащабни съвременни тв продукции и категорично заявявам, че там сериалите им са истинско кино. Доста им завиждам. Голямата ми болка е липсата на кино - такова, че да има проекти, от които да избираш това, което те изпълва. Компромисите в приемането на нещо, просто защото е някаква работа, е ужасно.

- И киното ни, като другото, все още търси себе си. То се люшка между елитарното, фестивалното и популярното, чалга естетиката..

- Радвам се, че се появяват бисери от време на време. Последното, което гледах, е "Слава". Благодаря на създателите на филма. Благодаря за историята и за начина на разказ, за играта. Прекрасни колеги!

От "чалгата"... просто се уморих, не се ли свърши вече? Притеснява ме много простият, озлобен човек. Празното плямпане, вечното недоволство, просто хитруването на дребно и безгръбначност. Уморих се от българския манталитет да се отрича и да се злослови. Да не мислиш за "след теб", за другия, и да мразиш по дефолт. Да нямаш усещане за порядък, за смисъл. Ето това е най-опасната чалга. Явно не сме се грижили за двора си и цялостната картина хич не е добра. Ние толкова години отлагаме да сме самокритични и отговорни, че сега берем горчиви плодове чрез опростачване и липса на елементарни човешки отношения. Борбата за власт, алчността и липсата на отговорност докараха до това, което се преживява днес. Тотална безнаказаност. Аз не съм песимист. Но това са фактите.

- Известна сте и като актриса от дублажа. В тази работа имаме великолепни примери. В същото време постоянно говорим за това, че във филмите и сериалите ни актьорите не говорят добре, имат лоша, неясна, или обратното - прекалено театрална дикция.

- Не всеки може да озвучава. Дикция и правоговор, чувство за ритъм, тембър, слух и музикалност на фразата - микрофонът хваща всичко. Аз озвучавам от 10 години и се уча всеки път от колегите в студиото.

- А защо пред камера и на сцена не се говори ясно - ами, питайте тези, които смятате, че не говорят добре... просто отидете и задавайте неудобни въпроси. Тези неща трябва да се посочват. Ако артистът не може, тогава защо се разчита на него? Питайте него защо нехае. Ако аз не правя нещо - искайте отговор... Питайте режисьора. Като го е избрал, явно това му върши работа. Може би бяхме прекалено заети и медиите, и самите актьори със собственото си тщеславие. Бяхме заети с това да скалъпим набързо "звезди", а не с градеж на нещо стойностно и по-дълготрайно. Да си "забавен" на сцена, но да не ти се разбира какво говориш, не е нормално. Да говориш на уличен сленг във всичките си роли не показва колко съвременен актьор си. Да говориш "с брошка" в сериал не значи, че като се качиш на театрална сцена, ще си също ОК, ако не си подготвен. Звездоманията, придобита от екрана, понякога е опасно подхлъзваща.

- Още в началото на кариерата си добивате популярност на "секссимвол". Красотата помага или пречи?

- Да ви призная, уморих се да отговарям на подобни въпроси. За мен красотата е в очите на гледащия и е вид отговорност, тъй като външността ти е дадена назаем от Бога. Ти си този, който трябва да я поддържа, и то най-вече с вътрешни усилия и светлина. В днешно време изразът секссимвол доста се принизи: всеки втори е такъв, и то основно в сферата на фолка. Изразът деградира и отдавна никому не прави впечатление, нито е комплимент. Обичам и харесвам женствеността си и нямам нужда някой да ме "напомпва" за това. Но съм намерила начина това да работи за мен - просто непрекъснато надграждам развитието си и външността ми става качество в повече, а не самоцел или първопричина за актьорска кариера.