Силовите министерства са лидери в харченето на пари в последния месец от годината и след оставката на правителството. На първо място е Министерството на отбраната, следвано от Министерството на вътрешните работи. Трето е Министерството на финансите. Това показват справка в Агенцията за обществените поръчки, както и отговори на различни министерства на питания на депутата Петър Славов за поръчките в месеца след оставката на правителството - от 15 ноември до средата на декември. Казусът с конкурсите в "12 без 5" стана особено интересен, след като премиерът Бойко Борисов нареди преди дни да се избягва обявяване на обществени поръчки.

За последния месец - от средата на ноември до средата на декември - МО е възложило 26 обществени поръчки, като общата стойност на сключените договори е 115.8 млн. лв. За същия период на миналата година обществените поръчки с възложител МО са 38 за 50.6 млн. лв., за строителство и строителни услуги са девет за 2.6 млн. лв., а на търговските дружества - три за 39 хил. лв.

Едно от обясненията на МО за увеличението на сумата е в сключените в последния момент договори за доставка на кутии на самолетните агрегати КСА-2 за самолетите МиГ-29 и за доставка на горива за армията. Средствата за самолетните агрегати - 21.8 млн. лв., са осигурени целево от централния бюджет след решение на Министерския съвет. Предвидените по-големи доставки за горива - 84.9 млн. лв., са за следващите 12 месеца от датата на сключване на договорите.

До края на годината МО има открити и две обществени поръчки за доставка на компютърна техника и лицензи за софтуер на обща стойност 4.9 млн. лв. Едноличните търговски дружества планират да стартират една обществена поръчка на стойност до 54 хил. лв.

Друго обяснение за бързането на военното министерство е свързано със системните проблеми, които имаше при провеждането на обществените поръчки. МО сериозно закъсняваше с усвояването на капиталовите разходи още през септември. Тогава ведомството беше усвоило едва 21.66% от предвидените за това средства - 12.877 млн. лв., и до края на годината трябваше да обяви поръчки за оставащите около 46.5 млн. лв. Това обаче е доста по-малко от сключените договори за 115.8 млн. лв.

МВР се нарежда на второ място заради парите, които трябва спешно да усвоява по линия на ЕС. България получи 101 милиона евро от Европейската комисия за справяне с мигрантската криза и охраната на границите. Вчера Брюксел отпусна още 48.2 милиона евро. Една от поръчките, свързани с границата, е за покупка на дрон за наблюдение за 390 хил. лв. Другите са за възстановяване на наблюдението на граничната бразда с Турция и покупка на кабини за граничарите. Сред сериозните поръчки в последния момент са и тези, свързани с новите документи за самоличност. Те трябва да започнат да се издават точно след 1 година.

Министерството на финансите се нарежда на трето място с доста по-малко поръчки, но с потенциал да настигне двете силови министерства. Според отговор на финансовия министър Владислав Горанов министерството и ведомствата, на които то е принципал, са възложили в последния месец 52 поръчки за 6.5 млн. лв. Основно това са търгове на Националната агенция за приходите (НАП) - за 1.67 млн. лева, и на Агенция "Митници" - за 4.8 млн. лева. Спрямо същия период на 2015 г. стойността на обществените поръчки намалява. Тогава са били обявени поръчки за 46.8 млн. лева. Въпреки това до края на годината ведомството смята да навакса. Според отговора на Горанов планираните обществени поръчки до края на годината са 18 за над 66.7 млн. лв. Тук влиза поръчката за отпечатване на ценни книжа за 62.3 млн. лв. до 2021 г. До края на годината изтича срокът и за възлагане на 35 поръчки за 82.5 млн. лв.

Другите министерства не са така разточителни, както първите три. Министерството на образованието и подчинените му структури са възложили общо 19 обществени поръчки от 15 ноември до 15 декември. Те са на обща стойност над 17 млн. лв. Спрямо миналата година обаче ведомството е изхарчило повече пари заради две поръчки за доставка на оборудване за конференции и достъп до електронните бази данни, администрирани от издателство "Елзевиер".

Според Агенцията за обществените поръчки Министерството на транспорта е обявило само три търга за последния месец за близо 1.4 млн. лв. Сред тях не е този за толсистемата, чиято прогнозна стойност е 200 млн. лв. От БСП поискаха този търг да бъде спрян, както и конкурсът за концесия на интермодалния терминал в Пловдив. "Премиерът в оставка Бойко Борисов заяви, че всички обществени поръчки ще бъдат спрени, но понеже ние не вярваме на човек, който днес казва едно, а утре - друго, го призоваваме да се спре веднага един грабеж, касаещ концесията на интермодален терминал в Пловдив", призова Драгомир Стойнев от БСП в четвъртък пред Нова телевизия. Той поясни, че обявлението за процедурата е публикувано на 23 ноември, когато правителството вече бе в оставка. "Това е един терминал, който вече е изграден от НКЖИ, и вместо дружеството да извършва търговска дейност, да получава приходи, изведнъж правителството решава, че трябва да се даде на концесия. Тоест ще се даде на конкретна транспортна фирма. Ние се съмняваме, че ще бъде голяма транспортна фирма от Пловдив, която ще спечели тази концесия, и за 4000 лв. на месец", обясни Стойнев. От своя страна, левият депутат Георги Свиленски обясни, че инвестицията, която е направена за този терминал, е 10 млн. лв. Той припомни и за обществена поръчка, стартирала през април-май - за въвеждане на толсистема в България. "Това е системата, която трябва да регламентира плащанията за ползване на пътната инфраструктура. Още тогава сезирахме обществото и призовахме Борисов да спре тази процедура, защото е несправедлива спрямо всички български граждани. Тя предвижда таксуване на 85% от пътната инфраструктура в България. Няма такава държава в Европа, в която 85% от пътната инфраструктура да се таксува с толсистема", каза Свиленски.