Снежен ад ли го наречеш или снежно бедствие сполетялото ни тези дни, все ще сгрешиш, защото януари е, ако не беше паднал сняг, щеше да е бедствие и адска ситуация, а сега е както си трябва, невярващият да чете Радичков. Всъщност трябвало е да бъде прочетен по-рано, та сега да няма вопли и да не се държат съответните европейски чиновници от нашенски тип като сенегалци, които я видят снежинки на 100 години, я не. Ако ли пък не им се чете северозападният класик, ето им виц: Зимата е сезон от годината, когато е твърде студено да се свърши работата, която не е била свършена през лятото поради прекалената жега.

Педя или лакът сняг блокира България, локомотив се развали на път за Варна, за пътниците имаше чай и одеяла в количество, гарантиращо сближаване до интимност, 607 селища останаха без ток. Ако и вълци са прокарвали "сватбарски пъртини" край тях, съвсем януарска е картината. В такива дни дедите са седели край печката, лапали са пръжки, пиели са червено вино и са си разказвали истории от Балканската война и като какъв човек е сенегалецът. Ние сме си спрели парното, пръжки и червено вино не дава кръвното, но поне виц можем да си разкажем: Според синоптиците този студ скоро ще приключи и ще започне друг студ.

И в политиката е така - един политически проект се оцапа до ушите, друг се пръкне, чист като януарски сняг. Антикорупционен блок тръгва да сменя Реформаторския. Някои от индивидите, които, "въодушевени от възникването на суматохата", разбъркват с клечка новия блок, са от стария, а други са присъединили се. Спойка на опит и свежест, един вид. Тежки уроци са научени, уроци за бъдещето, за да се повтарят по-успешно грешките от миналото. Или обратното, в тази суматоха и политически преспи не се вижда добре, но така или иначе имаме право на надежда, нуждаем се от визия за бъдещето, ако ли пък този блок се провали, друг ще бъде създаден, най-добре направо Антипартиен блок, че номерът вече се поизтърква. Поучителен виц: Колкото по-ярко гори мостът зад гърба, точкова по-светъл е пътят напред.

Януари ни учи и на други уроци - след коледните и новогодишните трапези идват януарските срещи с кантара. "Часовникът ми изостава, кантарът показва повече, а огледалото съвсем е развалено" - това не е виц, това е надпис от белградска стена, а ето това е виц: Най-страшният филм на ужасите за жените се нарича "Наднормени килограми. Завръщането".

В новогодишната нощ 98 души са потърсили помощ в "Пирогов", с 30 по-малко, отколкото миналата година. От тях само 7 са препили - нима кризата е толкова страшна?! Да рухват морални ценности, да изчезват милиони от обществени пари, да няма бъдеще - това е ясно, но само 7 пазители на традициите да са препили в дву- или може би тримилионна София?! Единственото разумно обяснение е, че повечето столичани са били по родните си места или са празнували в близки и далечни курорти, шепата кореняци са направили каквото могат, но, уви, даже софийските копелета вече не са това, което бяха. Как бе тогава - припомняме с виц: Не за първи път пием като за последен път.

През януари се гледа през рамо и напред, от което човек може да стане разноглед, но може и да си направи съответните умозаключения. Изводите? "Умряла чучулига ли изяде" това човечество, та се държи така?! Бъдещето? Дявол го знае! Може би всичко се корени в началото, да си го припомним с виц: Има теория, че Вселената се е появила в резултат на Големия взрив. За терористичен акт ли става дума?!