Промените в президентската администрация в САЩ логично рефлектират кажи-речи във всяка точка на земното кълбо, а България като част от глобалния прогресивен свят е пряко замесена във всичко, което става на важните места в света.

Без да изследваме в подробности явлението "грантова демокрация", ще се съгласим, че такова животно съществува. Има хора в България, които с това се прехранват - да утвърждават демократичните ценности, подпомогнати от разни фондации. Примерно социалният антрополог Харалан Александров тия дни каза пред българския "Икономист", че "балонът на грантовата демокрация" се спукал.

С оглед на тия обстоятелства още преди изборите в Щатите у нас бродеха слухове по сборове, седенки и социални мрежи, че ако Тръмп стане президент, положително ще завърти кранчето и разни красиви конструкции като "Америка за България" ще свият или прекратят дейността си.

Шок, бомба, цунами, сътресение на съвестта!

Млади и стари активни борци за демокрация плющяха по Тръмп неуморно, отвращаваха се, дори се срамуваха от името на американския народ. Най-вече по линия на предполагаемото укрепване на руско-американската и путино-тръмпската дружба и взаимопомощ.

Будните съвести обаче внезапно се сепнаха и в момента са в лек ступор. Изведнъж се оказа, че Тръмп не е толкова лош чичо и дори май трябва да се внесат корекции в генералната линия, даже най-добре никога повече да не се плющи по Тръмп, в края на краищата случаен или зъл човек не може току-така да оглави най-великата държава на света.

(Тук не говорим изобщо дали Тръмп ни е симпатичен, харесваме ли такива палячовци или се прекланяме пред самонаправилия се екстремен блондин.)

Защо стана така?

Ами защото "Америка за България" направи едно приятно събитие, нещо като конгрес на КПСС, но по-така glamour, отчитаха се успехи, развяваха се ценности като прани гащи.

Поантата или пойнтът в цялата работа: "Промените в президентската администрация в САЩ не оказват влияние на нашата работа, тъй като сме неправителствена организация", каза Нанси Шилър от фондацията.

***

Тук правим скок във времето и пространството, за да разкажем история от недалечното минало.

Съветският писател, журналист и поет Иля Еренбург разказва в мемоарите си как по време на германо-съветския пакт в СССР било забранено да се плюе по националсоциализма и Хитлер. Еренбург бил написал роман за падането на Париж, но никъде не го искали, мотаели го, не му връщали ръкописа даже (по него време Еренбург вече е популярен съветски писател с големи тиражи, правил е репортажи от Испанската война за "Известия" и т.н.). Две седмици преди Хитлер да нападне СССР, Сталин се обадил на Еренбург и му предложил "за мнение" превод на френска книга на същата тема - влизането на Райха във Франция. Еренбург казал, че книгата е чел в оригинал и освен това е написал новела на същата тема, но никъде "не може да я пробута".

И Сталин рекъл:

- Хэ, хэ, ние с вас може би ще успеем ще я пробутаме.

Както казахме - малко след този разговор Хитлер напада СССР и нещата се променят.

Аналогията не е историческа, а интонационна.

А хората, които се нуждаят от средства, за да утвърждават демократичните ценности, малко приличат на моркова от следващия виц:

В магазина биоженица пита:

- Това генномодифициран морков ли е?

Продавачът:

- Не, защо питате?

Морковът:

- Наистина, защо питате?