Първата българска сценична версия на книгата на беларуската писателка Светлана Алексиевич "Време секънд хенд" е вече факт. В понеделник в "Сфумато" се състоя премиерата на постановката "Светлото бъдеще на битака". Тя представлява вече завършен цялостен творчески продукт, базиран върху едноименния проект, по който режисьорът Иван Добчев работи от миналата година. Тогава той сам го определи като чернова на един бъдещ спектакъл.

Персонажът, условно казано дирижиращ действието на сцената, е разследваща журналистка, чийто прототип е самата авторка. Алексиевич бе отличена през 2015 г. с Нобелова награда за литература. В ролята е Дария Симеонова, неузнаваема в очите на зрителите, запознати с други нейни превъплъщения като например в "Ние сме вечни" (Театър "София"). В "Ние сме вечни" героинята й е ярка, експанзивна, гранична. Сега тъкмо напротив, напомня видение, сива, ненатрапчива, безлична... Със съзнание, че не тя е в центъра на събитията. С подобаваща притихналост и смирение пред човешката мъка обхожда пространството, мобилизирана да накара да промълвят отдавна замлъкнали уста. Самата Светлана Алексиевич в продължение на седем години е обикаляла, за да събира материали, предразполагайки мнозина, пострадали от Системата, най-сетне да проговорят. Живот на тези гласове дават актьорите Свежен Младенов, Йордан Биков, Йордан Ръсин, Василена Винченцо и други. Историите, които чуваме и които ни карат да съпреживяваме, са документални разкази на хора, били от различни страни на барикадата. Както жертви, така и палачи - богата панорама от характери, обемаща всички възможни гледни точки. Защото целта, която си поставя спектакълът, е да изследва феномена постсоциалистически човек, Homo Sovieticus, лично преживял варварските експерименти на епохата. Епоха, за която от собствен опит - за разлика от младите артисти - може да сподели доайенът Гергана Кофарджиева, съпругата на големия наш режисьор Любен Гройс. Героинята й сънува лагерни сънища; ретроспективно ни връща във времена, когато децата не помнят майките си млади, а само болни и умиращи. Със съдбата на сина й пък е свързана онази гореща точка, върху която акцентира още заглавието на постановката. От майор с два бойни ордена подир великите събития му се налага да заработва като "сергиджия". Точно както барикадата, каквато първоначално представлява сцената, се преобразява впоследствие в претрупана сергия, на която са изложени за продан медали и военни униформи, редом до кичозни матрьошки с ликовете на Сталин и Ленин. Сполучлив опит на спектакъла да илюстрира сблъсъка на две цивилизации. Тази на "светлото бъдеще" и последвалата я ера на битака.