Здравословно



Васил СОТИРОВ



Неочаквано ме присви коремът. Е, не беше нещо фатално. Но пък и знам, че стомашното разстройство е за предпочитане пред умственото, а и за него има лек. По телевизиите толкова често показват как да се преборим с диарията, че човек се пита: "Тоя народ наистина ли съвсем се е продрискал?"



Най-важното обаче е преди употреба да прочетете листовката, а след употреба да се избършете с нея.



Та както казах, в моя случай не беше нещо фатално. Имах излизане нея сутрин и реших пътьом да мина през аптеката.



Винаги, като ме заболи нещо, начаса ме полазват мисли за здравеопазването. Малеее, и този път не беше по-различно!



Първо, разбира се, се сещам за моя приятел анестезиолог, който твърди, че колкото по-къса е една клинична пътека, толкова по-близо е клиничната смърт. Знам, че лекарите са обръгнали и им е присъщ черният хумор. Но моят приятел не лишава пациентите си от надежда. Даже е сложил на кабинета си надпис: "Местните упойки са вносни!"



Сещам се и за още един приятел. Той беше дерматолог. Казвам беше, защото се пресели в един друг свят, сигурно също нелишен от пациенти. Та той под името си на вратата на кабинета си, беше добавил: "... лекува с кожи на клиента!"



А понеже пътьом минавам и покрай гаражчето на Доктора, как да не се сетя и за него! Голям чешит. В зората на демокрацията каза, че минава на частна практика. Ремонтира гаражчето. И табела тури: "При Доктора". А под нея беше изписано уточнение: "Тук е най-здравното заведение!"



Не, по-готино кръчме в квартала наистина няма. И Доктора стана джипи на всички ни.



Знаех, че ако се отбия, веднага ще ми предпише гроздомицин и ще ми го сервира. Ама още беше сутрин. А съм наясно с руския принцип: "Напиваш се рано сутрин и цял ден - свободен!"



Пък аз имах работа и затова твърдо бях решил да мина през аптеката.



Коремът още повече ме присви. И се сетих за баба ми. Нея често я свиваше и тя ме пращаше да й купувам давилови капки. Запомнил съм аромата им. А и помнех, че струваха стотинки.



Влязох в аптеката и казах на девойчето:



- Дайте ми давилови капки.



- Какви капки? - погледна ме учудено.



- Давилови - повторих, - против болки в корема. Помня ги от баба ми. Казваше, че много помагат.



- Ех, дядо, -усмихна ми се девойчето, ровейки в компютъра. - Баба ви сигурно се е споминала още по времето на соца.



- Да - отвърнах. - Бог беше милостив към нея и женицата не доживя до демокрацията...



- Тия капки са спрени от производство - каза девойчето - преди повече от двайсет години. Имали са някакъв опият...



- Ха! - изненадах се. - Значи баба ми се е друсала, без да знае.



- Мога да ви предложа капки - усмихна се девойчето. - С етерични масла са. Струват само осем лева и двайсет стотинки... - Само? - съвсем се опулих. - Мерси. Мина ми коремът...



Наистина коремът вече не ме болеше. Господи, колко здравословно действат цените. Евала на пазарната икономика!



Свърших си работата, на връщане в късния след обед се отбих при Доктора, а по някое време се прибрах вкъщи.



Жена ми лежеше в спалнята. Виел й се свят, кръвното й било паднало много.



- Иди до аптеката - посъветвах я, - фармацевтите са бетер лекари, все ще ти кажат някое подходящо лекарство.



- Не е ли редно ти да идеш? - погледна ме жално.



- Няма да има същия ефект. - отвърнах.



Тя ме погледна някак особено и посегна към джиесема си. А аз отидох в хола да гледам телевизия.



След 5-6 минути я чух да пее. Отидох при нея. Обадила се по джиесема в аптеката. Казали й лекарство, казали и цената. И кръвното й рипнало.



Ех, умна жена си имам. Ама и друго са си съвременните технологии.