|
| *** |
Лежа си на кирливата спешна носилка, всичко ме боли - коварен лед под снега ме подхвърли и ме стовари на тротоара като гвоздей - с главата надолу, а бялата престилка ме пита колко пръста ми показва в момента. Изобщо не съм сигурен какво виждам, но наизуст отговарям, че виждам само средния, а той ми казва, че не стига че съм неосигурен спешен пациент без клинична пътека, ами и се държа неприлично. Аз ли се държа неприлично, или той, който ми показва да не казвам какво! Тая здравна реформа наникъде няма да излезе с такива!
Докторът ми поставя диагноза, че или съм пиян, или дрогиран, или психар, аз отговарям, че съм горд българин и не приемам такива квалификации. Когато си ударя главата, изведнъж се изпълвам с неистова гордост - изобщо не ми излизайте насреща! За да ме позакротят, ми бият някаква инжекция и потъвам в кротък и блажен патриотизъм. Наоколо витаят розови сенки, по тавана се гонят октоподи, а нежна женска ръчица изтрива потното ми чело с влажно парцалче.
Сестро, казвам, мани го Караджата, той в други полк мина, дайте ние с вас да сформираме бърза коалиция - с вашите дадености и моите такива сумарно като нищо минаваме необходимите проценти и ще се наслаждаваме на пълномандатно щастие на ползу роду, естествено. А сестрата провокационно ме перва с парцалчето по муцуната и ми казва хич да не се правя на интересен, от такива предложения вече й иде да скочи от етажа на реанимацията, че е най-горен.
Ама какви ги назначават в тия болници - груби, неотзивчиви, психопати - току ти вирнат пръст насреща или те бият с мокър парцал!
Помощ, вия, държавата пропада, няма ли кой!
Има кой, разбира се! До мен се примъква с инвалидното си столче симпатяга и казва, че той за държавата би жертвал и себе дори, майко, прости, отивам, тичам на глас ази народен, мани го Европарламента, тук, на място, трябва да се борим за бъдещето на родината, само още година да ми изтече там заточението и съм готов на всичко, за да извадим с дружни усилия магарето от калта.
Кое магаре бе, питам, ти на кого викаш магаре, сине майчин в брюкселска дантела, кога стана калайджия, кога ти почерня южният полюс, бъди толерантен с околните, не се знае с кого ще се наложи да се пазарим напролет, когато излезем от тая болница, а той отвръща, че толерантността и толерастите не са на мода напоследък - народът хич не ги кльопа, иска решителни мерки, твърда ръка и малко попръжни по телевизията, за да те хареса и одобри.
Като чува за попръжните, от другото легло се обажда един - така гипсиран, че нищо не се вижда от него, и казва, че ако е до псувни, той можел да окаже пълна логистична и лингвистична подкрепа, при положение, разбира се, че някой спешно натисне копчето до главата му, та да повика санитарката с подлогата, защото това престъпно управление дотам ни докара.
Изслушваме първия транш от логистичната и лингвистична подкрепа и единодушно кооптираме и човека с подлогата в коалицията - на страната са нужни всички, не може да се разчита само на чистофайниците с бели якички, хладен ум, чисти ръце и горещо сърце.
Натискаме копчето и сега чакаме да дойде санитарката - забелязахме, че е представител на етническо малцинство, а от етническо малцинство всяка коалиция има въпиюща нужда, особено в момента лингвистът с подлогата.
Треперете, национални предатели и безродници - само да дойде подлогата и да ми мине главата - и идем!