Киселото зеле не е човек, та каквото дойде, да се адаптира! Киселото зеле иска грижи, иска подходящи условия, иска, не на последно място, обич. Ако след десетина дни дойде гореща вълна от Сахара и температурите се вдигнат до 20 градуса над нулата, ние ще свалим палтата, ще обуем джапанките, ще напсуваме Европейския съюз и толкова, за киселото зеле обаче това ще бъде вкисващ удар под канелката.

- Пенке, стяга ли те вратът?! - подвикнах към печката от немай къде.

От там очаквано не последва отговор - моята по-голяма половинка вдъхновено пържеше кисело зеле с пилешки бутчета. Втренчих се мислено в собствения си врат, защото той най-ясно подсказва предстоят ли метеорологични промени, когато на вратата се позвъни. Вратът ми изпука, изтрака, но някак неметеорологично.

Отворих и видях, че от този момент нататък и новият ни президент е член на елитния клуб на звънилите на вратата ми.

- Здравейте! - ведро каза той.

Исках да отговоря нещо остроумно-хитровато-благожелателно-иронично, но освен онова за вдигането на самолета, нищо не ми хрумна, та казах семпло и скучно:

- Добър ден.

Той помръдна вежди знаменателно:

- Такива разговори не са за през прага!

Колебливо го пуснах вътре, проверих дали Пенка е все така край пилешкото кисело зеле и седнахме край масата в кухнята.

- Тук съм, за да проведа консултации за назначаване на служебен гражданин на Република България! - започна направо той.

Видимо се учудих. Президентът сигурно изтълкува мълчанието ми като отказ, защото бързо продължи:

- България без граждани не може! Докато се появят инакви, налага се да назнача служебни за служебния народ! Защото и без народ не може държавата ни...

- Момент - прекъснах го, - не става ли да назначите Иванов от съседния вход и баба Стоянка от партера? По-подходящи са от мен!

Той разбиращо се усмихна:

- Скромен до самоотричане! Освен това сте и добър - онзи ден хвърлихте трохи на гълъбите! Не крадете много вода. Безкомпромисен сте към качеството на зелевия сок както откъм вкус, така и откъм консистенция и цвят. Идеалният кандидат за служебен гражданин!

Затърсих измъкване, натъртих:

- Под чехъл съм. По-добре назначете Пенка - владее черпака като Брус Лии нунчакуто, строга, безкомпромисна...

- Не! - дръпна се той. - Стига силови лидери! Вие и никой друг!

Явно няма мърдане. Ето защо ми изпука вратът, ясно какво е било значението на съня с Анджелина Джоли!

- Добре - въздъхнах, - какво се иска от мен?

Той видимо се отпусна, даже поразхлаби вратовръзката си:

- Най-важното е да запазите някак баланса между позицията си на служебен гражданин и участието ви в служебното семейство.

Погледнах плахо къмто печката:

- Че семейството ни служебно ли е?

- Е, какво да е?

- Ами като подписвахме преди 20 години, никой не ми е казал...

Президентът ме спря с кротък жест:

- Тези неща трябва да се усетят.

Замислих се, сетих се за една цицина от летяща чиния с напълно земен произход. Върнах се към основното:

- А изборите трябва ли да подготвям?

- Не, има си служебно правителство.

- Ако трябва да се помага...

Пак ме прекъсна:

- С изборите е най-лесно. Сега депутатите ще гласуват новата демократично-тоталитарна система за гласуване....

- Демократично-тоталитарна? - прекъснах го и аз.

- Гласуваш за едно, получаваш друго.

- То и досега беше така?

Президентът сви рамене, загледа се към печката, преглътна.

- Да сипя по една ракия, като преамбюл към зелето?

Той кимна:

- Консултации, консултации, човек няма време една вода да пусне!

Упътих го към антрето вдясно, а Пенка захвана да подрежда масата.