Заресан с вода и с абитуриентския костюм на големия му син не съм виждал комшията, откакто преди години клахме прасе зад блока, но не външният му вид ме втрещи, а това, че миш-маша върху печката в кухнята му разбъркваше Анджелина Джоли. За малко да изтърва буркана с киселите краставички!

Люшнах се обратно в антрето и докато трескаво дисциплинирах косата си с архаична четка за обувки, питах:

- Как?! Кога?! Защо?!...

Пристигнала била в ранния следобед.

- Премръзнала, милата, надухало я на спирката пред летището, та се наложи да й сипя една малка ракия! - Комшията ми намигна. - Изпи я на една голяма глътка, наше момиче!

Завидях му. Аз не съм надарен със свръхсилата да пека от джанки асорти и мухлясали компоти огнен еликсир, та затова гледам да компенсирам с употреба. Не е същото, ала не се оплаквам... Но на въпроса за прочутата задокеанска актриса и присъствието й в нашия панелен блок. Комшията:

- Забелязала ме била в интернет, малкият син качил някаква снимка, на която аз на заден план по потник ям горещо шкембе и като се впечатлила Анджелина, като съм обсебил мислите й - също като на филм! Обаче нашето е истинско!

Зацъках с език, а той продължи:

- Натирила Брад Пит - чел си за това във вестниците сигурно, хванала самолета и право тук! Шест деца има, обаче искала още два пъти по толкова от мен!

Каква история, какво нещо! Тръгнахме да влизаме обратно в кухнята, но в този момент от спалнята излезе Пенка. Подскочих - тя се усмихваше!

- Гледай какво ми подари Анжито!

Пенка не ми беше проговаряла от онази тревожна сутрин, когато ме нарече "пуякообразно".

- Много е топло!

Сега видях, че беше навлякла върху пеньоара черно рокерско яке, накачулено с блестящи железа.

- И е еко! - продължи тя - Анжито е много еко, също като мен! Чула за студовете у нас и се облякла подходящо! Пък нали станахме с нея първи приятелки, подари ми го спонтанно, като ме видя!

- А ти нещо нямаш ли й зъб?... - подхванах несмело.

Пенка ме прекъсна:

- На тази светица?! Онова мъжко животно Тръмп, като заповядал за чужденците, тя с майчиното си сърце усетила какво става! Ами че три от децата й са чужденчета - от Камбоджа, Виетнам и Етиопия! Тя самата се оказала в смъртна опасност! - Комшийката се огледа, сниши глас - По бащина линия Анжито е потомка на един от първите френски преселници в Америка! Тръмп ще решава проблемите с чужденците от корен, от началото, няма начин да не стане така!

- И жената грабнала децата си и право тук?

- Като на филм, обаче в живота! - Пенка въздъхна почти като човек. - Чула, че страната ни е спокойна, че тук намират приют хора от цял свят и беж насам!

Пак зацъках с език, пак тръгнахме да влизаме в кухнята, този път успешно.

Анджелина бе приключила с миш-маша и сега подреждаше със силните си ръце масата. С комшията за миг се любувахме на премерените й, елегантни движения, но сръчкани от зверско изръмжаване откъм гърба, седнахме на столовете. Пенка отиде на инспекция към печката.

- Ами децата къде са, комши? - попитах логично.

- Момчетата са в чужбина, знаеш.

- За нейните питам?

- И те са в чужбина, като се замислиш. Пратихме ги да си играят пред блока.

Глождеше ме, та казах тихо на комшията:

- Ти нали винаги си се пенил, че Тръмп е прав за емигрантите. А сега...

- Прав е... - с половин уста призна моят човек. - Това да не е разграден двор, та всеки да идва и да си прави каквото иска!

- Значи трябва да се действа... - казах още по-тихо и добавих едва чуто - правилно.

Комшията се умисли, впери старомодни очи в мушамата. После решително стана и изгони Пенка.