До 4 март



"Posthuman (след човешкото)" е озаглавил Филип Попов изложбата си дигитални графики, която се откри вчера в столичната галерия VIVACOM Art Hall. Колекцията включва 3D графики и още над 40 експоната, отпечатани със специални архивни мастила. Всички творби са създадени в периода 2013-2017 г. и са провокирани от въпроса за мястото на духа в свят на технологии и постоянен стремеж към материалното. Оригиналната терминология на автора, отнесена към именуването на експозицията, е предизвикателство към познатите ни течения постимпресионизъм от 80-те години на XIX век, постекспресионизъм от началото на миналия век и постмодернизъм, както от 60-е години на XX век наричаме иновативните стилистични идеи в изкуството. Филип Попов се вписва в тези естетически и философски търсения с разбирането, че след модерното идва след човешкото. Сложните и прецизни детайли в неговите произведения, повтарящата се орнаментика на човешки череп и наситените цветове ни повеждат през йерархичния абсурд на едно свръхдигитализирано общество от недалечно бъдеще, в което естетическата идеализация на "човешкото" се превръща в рожба на компютъра и изкуствения интелект. По повод този проект, който ще може де се види до 4 март, датският художник Хенрик Рер пише, че е срещал много малко гении, но Филип Попов е един от тях. Българинът е сред най-известните международно признати български имена в сферата на графиката и дизайна, както и първият представител на арт течението постхуманизъм у нас. Твори в областта на графичния дизайн, графиката, интериора и илюстрацията. В кариерата си има общо 25 самостоятелни изложби, включително в Токио и Кливланд.