Минималната заплата в страната се е доближила опасно близо до средното възнаграждение в почти всички области. Това показват последните данни на националната статистика за миналата година. Най-ниското възнаграждение тогава бе 420 лв., а от януари стана 460 лв. С това последно увеличение според работодателите вече има области, в които минималната заплата е 80% от средната.
Само в столицата миналата година заплата от 420 лв. заедно със средната добавка за стаж от 12%, която работодателите използват при техните изчисления, е била под 50% от средната. За София това съотношение е било 37% и е най-благоприятното у нас. Във всички останали области границата от 50% вече е премината. Във Видинско минималната заплата е стигнала цели 73% от това, което средно получават хората в региона. В област Кюстендил съотношението също е тревожно - 71%, а в Благоевград е било 70%. В 17 области у нас минималната заплата е между 60 и 70% от средната в тях. За сравнение - по данни на АИКБ средното ниво през 2015 г. е било малко над 40%. По този показател страната ни е била на трето място, като преди нас са Люксембург и Словения.
Работодателите отдавна твърдят, че минималната заплата заема твърде голям дял от средната за страната, което поставя проблеми пред слабо развитите региони, където възнагражденията на хората без образование и на тези с квалификация се сближават. От Асоциацията на индустриалния капитал твърдят, че това съотношение трябва да е 30-40%. Бизнесът е против административното определяне на нивата на минималните доходи, като дори има съгласие със синдикатите, че трябва да се изработи механизъм с ясни критерии за това. Служебният министър на труда Гълъб Донев вече направи заявка да търси формула за определяне на минималната заплата.
От друга страна, минималната заплата у нас остава най-ниската в Европа, като разликите с повечето страни са зашеметяващи. Все пак анализ на АИКБ за последните 17 години показва, че ножицата между българските и европейските минимални доходи се затваря. Работодателската организация е събрала информация за периода от 2000 до 2016 г. През това време минималната заплата у нас е нараснала седем пъти, което обаче не е достатъчно да я отлепи от дъното в Европа. Част от мотивите на социалното министерство, с които бе предложено увеличението на 460 лв. за тази година, бяха, че минималната заплата у нас е 78% от тази в Румъния и девет пъти по-ниска от тази в Люксембург. "България е на последното място по този показател в ЕС, като зад нас с по-ниска минимална работна заплата в Европа е Албания", посочват от ведомството.
Любопитно е, че през 2000 г. България е изпреварвала Румъния, но през 2015 г. вече Румъния е пред нас. Според данните на АИКБ през 2000 г. минималното възнаграждение в страната е било 34 евро, а през 2015 г. е 194 евро. Това прави увеличение от малко над 467% за 15 години. Само Румъния ни изпреварва в Европа по ръст - от почти 25 евро там заплата е скочила на почти 218 евро. За този период над 300% ръст има още в Словакия, Естония и Латвия. Най-нисък ръст са отбелязали в Гърция - от 543 евро през 2000 г. минималното заплащане се е увеличило до 684 евро за 2015 г. Това е само 25 на сто увеличение. В Белгия ръстът е 37 на сто - до 1502 евро. Под 50% увеличение има още във Великобритания, Малта, Франция, Холандия.
"Числата изглеждат още по-драстично, ако се направи сравнение спрямо минималните месечни заплати за 1 януари 2016 г. Сега вече процентът на увеличението за Румъния е 857%, а за България е 526.80%. Докато за останалите европейски страни ръстът на минималната заплата към 1 януари 2016 г. е незначително по-голям в сравнение с 2015 г. или дори е останал със същия размер, в Румъния и България растежът запазва и дори ускорява стремителния си ръст, като съответно са преминати психологическите граници от 800% за Румъния и 500% за България", обясняват от АИКБ. Експертите посочват, че въпреки че Румъния ни изпреварва по ръст, "трябва да се отбележи, че там съотношението минимална към средна заплата е по-ниско - тоест по-адекватно и приемливо".
Ако се сравняват нивата на минималните заплати у нас и в Европа, се вижда, че разликите намаляват. Например през 2000 г. в Полша са получавали минимум 161 евро, което е било 5 пъти повече, отколкото у нас. Към 2015 г. тази разлика се е стопила - минималната заплата в Полша е скочила на 410 евро, което е "само" два пъти повече от България. Разликата с Латвия също намалява - два пъти и половина по-високата заплата през 2000 г. (85 евро), през 2015 г. разликата се е стопила до 1.7 (360 евро). С Естония разликата се е стопила с по-малко - от 2.6 пъти до два пъти - през 2015 г. там минималното заплащане е 390 евро. С Унгария разликата е паднала от три пъти до 1.7 пъти - 333 евро е към 2015 г. заплатата. В Словения пък през 2000 г. са вземали по 373 евро, тоест 11 пъти повече от българите. 15 години по-късно разликата е станала "само" 4 пъти - там заплата се е увеличила със 111 на сто до 791 евро. Ако се сравняваме с Франция, стопяването на разликите е още по-впечатляващо, защото французите са получавали почти 31 пъти по-висока от нашата минимална заплата в началото на века (1049 евро). През 2015 г. тази разлика се е стопила "само" до 7 пъти - 1458 евро във Франция (и ръст само от 39 на сто) срещу 194 евро у нас.
Най-висока минимална заплата винаги са получавали в Люксембург - цели 35 пъти по-висока е минималната заплата от 1191 евро през 2000 г. там в сравнение с нашата за същата година. И ако има нещо добро в това сравнение, то е, че през 2015 г. разликата вече е "само" 10 пъти, защото минималното възнаграждение в Люксембург е скочило до 1923 евро (с 61%). Разликите се стопяват и с всички останали страни, показват още данните на АИКБ.
Работодателите отдавна твърдят, че минималната заплата заема твърде голям дял от средната за страната, което поставя проблеми пред слабо развитите региони, където възнагражденията на хората без образование и на тези с квалификация се сближават.
Те хората с квалификация си намират заплатите, което работодателите май са забелязали, само дето не са го осмислили.