Минималната заплата в страната се е доближила опасно близо до средното възнаграждение в почти всички области. Това показват последните данни на националната статистика за миналата година. Най-ниското възнаграждение тогава бе 420 лв., а от януари стана 460 лв. С това последно увеличение според работодателите вече има области, в които минималната заплата е 80% от средната.

Само в столицата миналата година заплата от 420 лв. заедно със средната добавка за стаж от 12%, която работодателите използват при техните изчисления, е била под 50% от средната. За София това съотношение е било 37% и е най-благоприятното у нас. Във всички останали области границата от 50% вече е премината. Във Видинско минималната заплата е стигнала цели 73% от това, което средно получават хората в региона. В област Кюстендил съотношението също е тревожно - 71%, а в Благоевград е било 70%. В 17 области у нас минималната заплата е между 60 и 70% от средната в тях. За сравнение - по данни на АИКБ средното ниво през 2015 г. е било малко над 40%. По този показател страната ни е била на трето място, като преди нас са Люксембург и Словения.

Работодателите отдавна твърдят, че минималната заплата заема твърде голям дял от средната за страната, което поставя проблеми пред слабо развитите региони, където възнагражденията на хората без образование и на тези с квалификация се сближават. От Асоциацията на индустриалния капитал твърдят, че това съотношение трябва да е 30-40%. Бизнесът е против административното определяне на нивата на минималните доходи, като дори има съгласие със синдикатите, че трябва да се изработи механизъм с ясни критерии за това. Служебният министър на труда Гълъб Донев вече направи заявка да търси формула за определяне на минималната заплата.

От друга страна, минималната заплата у нас остава най-ниската в Европа, като разликите с повечето страни са зашеметяващи. Все пак анализ на АИКБ за последните 17 години показва, че ножицата между българските и европейските минимални доходи се затваря. Работодателската организация е събрала информация за периода от 2000 до 2016 г. През това време минималната заплата у нас е нараснала седем пъти, което обаче не е достатъчно да я отлепи от дъното в Европа. Част от мотивите на социалното министерство, с които бе предложено увеличението на 460 лв. за тази година, бяха, че минималната заплата у нас е 78% от тази в Румъния и девет пъти по-ниска от тази в Люксембург. "България е на последното място по този показател в ЕС, като зад нас с по-ниска минимална работна заплата в Европа е Албания", посочват от ведомството.

Любопитно е, че през 2000 г. България е изпреварвала Румъния, но през 2015 г. вече Румъния е пред нас. Според данните на АИКБ през 2000 г. минималното възнаграждение в страната е било 34 евро, а през 2015 г. е 194 евро. Това прави увеличение от малко над 467% за 15 години. Само Румъния ни изпреварва в Европа по ръст - от почти 25 евро там заплата е скочила на почти 218 евро. За този период над 300% ръст има още в Словакия, Естония и Латвия. Най-нисък ръст са отбелязали в Гърция - от 543 евро през 2000 г. минималното заплащане се е увеличило до 684 евро за 2015 г. Това е само 25 на сто увеличение. В Белгия ръстът е 37 на сто - до 1502 евро. Под 50% увеличение има още във Великобритания, Малта, Франция, Холандия.

"Числата изглеждат още по-драстично, ако се направи сравнение спрямо минималните месечни заплати за 1 януари 2016 г. Сега вече процентът на увеличението за Румъния е 857%, а за България е 526.80%. Докато за останалите европейски страни ръстът на минималната заплата към 1 януари 2016 г. е незначително по-голям в сравнение с 2015 г. или дори е останал със същия размер, в Румъния и България растежът запазва и дори ускорява стремителния си ръст, като съответно са преминати психологическите граници от 800% за Румъния и 500% за България", обясняват от АИКБ. Експертите посочват, че въпреки че Румъния ни изпреварва по ръст, "трябва да се отбележи, че там съотношението минимална към средна заплата е по-ниско - тоест по-адекватно и приемливо".

Ако се сравняват нивата на минималните заплати у нас и в Европа, се вижда, че разликите намаляват. Например през 2000 г. в Полша са получавали минимум 161 евро, което е било 5 пъти повече, отколкото у нас. Към 2015 г. тази разлика се е стопила - минималната заплата в Полша е скочила на 410 евро, което е "само" два пъти повече от България. Разликата с Латвия също намалява - два пъти и половина по-високата заплата през 2000 г. (85 евро), през 2015 г. разликата се е стопила до 1.7 (360 евро). С Естония разликата се е стопила с по-малко - от 2.6 пъти до два пъти - през 2015 г. там минималното заплащане е 390 евро. С Унгария разликата е паднала от три пъти до 1.7 пъти - 333 евро е към 2015 г. заплатата. В Словения пък през 2000 г. са вземали по 373 евро, тоест 11 пъти повече от българите. 15 години по-късно разликата е станала "само" 4 пъти - там заплата се е увеличила със 111 на сто до 791 евро. Ако се сравняваме с Франция, стопяването на разликите е още по-впечатляващо, защото французите са получавали почти 31 пъти по-висока от нашата минимална заплата в началото на века (1049 евро). През 2015 г. тази разлика се е стопила "само" до 7 пъти - 1458 евро във Франция (и ръст само от 39 на сто) срещу 194 евро у нас.

Най-висока минимална заплата винаги са получавали в Люксембург - цели 35 пъти по-висока е минималната заплата от 1191 евро през 2000 г. там в сравнение с нашата за същата година. И ако има нещо добро в това сравнение, то е, че през 2015 г. разликата вече е "само" 10 пъти, защото минималното възнаграждение в Люксембург е скочило до 1923 евро (с 61%). Разликите се стопяват и с всички останали страни, показват още данните на АИКБ.